Убийствени сънища [bg]

— Намери ли го?

— Не е същият. Не знам дали…

Тя скочи на крака, погледът й претърсваше бързо, почти трескаво, офиса. Трябваше да намери лаптоп, който се захранва от батерии. Видя един в ъгъла и прекоси стаята тичешком.

— Ще го копирам.

Кели изруга.

— Нямаш време.

Тя започна да търси с поглед по бюрото празен диск, на който да прехвърли информацията. Трябваше да направи копие…

— Не съм дошла тук, за да си тръгна с празни ръце.

— Тогава, вземи проклетия диск!

— Ще го взема! — каза тя ожесточено. — Не съм сигурна дали е този, който ни трябва, но е от личните дискове на Санборн. Може и да го използваме. — Погледна през рамо. — Да се измъкваме оттук. Имаш нужда от допълнително време, за да се върнеш и да включиш захранването. Ще изтрия операцията от лаптопа, ще върна оригиналния диск в сейфа и ще набера комбинацията. Ще тръгна почти веднага след теб.

Той погледна часовника си и затича към вратата.

— Най-много три минути, Софи. В противен случай, няма да имаш време да се измъкнеш.

И вече го нямаше.

Зареди, зареди, по дяволите!

Екранът най-после светна!

Изминаха три минути, докато се извърши процесът по копирането. Натисна бутона за изтриване на процеса от твърдия диск, постави оригиналния диск в сейфа и набра комбинацията. И затича по коридора към аварийното стълбище.

По-малко от две минути.

Започна да взема стъпалата по две наведнъж.

Една площадка.

Две.

Четири.

Шест.

И излезе като вихрушка през вратата, която отделяше аварийното стълбище.

Все още разполагаше с една минута. Втурна се към вратата на мазето и рязко я отвори.

Светлината се включи!

— Хайде!

Ройд я сграбчи за китката и я забута към паркинга. Накара я да легне под първата кола, която им се изпречи.

— Ти си идиот. Защо си остави толкова малко време?

— Млъкни! Трябваше да го направя. — Тя едва дишаше. — Изпратих Кели напред. Той имаше достатъчно време да изправи брояча.

— Няма да е добре, ако ни хванат. Надявам се, че всички ще се втурнат вътре, за да проверят сградата.

— Ще можем ли да минем през вратата?

— Не бива да опитваме нито една врата. Видях как охраната се пръсна из района, за да провери дали има нещо нередно.

— А няма ли да ни помогне това, че ще открият, че изключването на захранването е било случайно?

— Ще им трябва време, за да го потвърдят. — Той започна да изпълзява изпод колата. — А дотогава ще трябва да се крием и да се надяваме на най-доброто.

— Тук, на паркинга?

— Не, тук е прекалено открито. Залегни съвсем ниско. Ще отида напред, за да се уверя, че пътят е чист. Ще излезем с тяхна помощ — в една от караваните им.