Сентръл Парк [bg]
- Автор: Мюссо Гийом
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-541-6
- Переводчик: Георги Цанков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сентръл Парк [bg]». Краткое содержание книги:
— Какво представлява тогава?
Рентгенологът се напрегна, за да включи в услуга всичките си познания.
— В последните години в медицинските списания бяха публикувани много статии за изследвания, свързани с поставянето на електронни чипове, способни автоматично да отделят равни дози лекарства, необходими за определени болести. Така се постъпва например при лечението на остеопорозата, но вашият случай не е такъв, тъй като имплантът трябва да е на равнището на кръста и да изглежда много по-внушителен.
— Тогава? — започна да губи търпение Алис.
— Поддържам идеята си за мини пейсмейкър.
— Казах ви, че нямам сърдечни проблеми! — ядоса се тя.
Лекарят отново се загледа в екрана, увеличи изображението в зоната, пусна принтера и закачи новата снимка на негативоскопа.
— Формата на вашия имплант не е академична, но съм почти сигурен, че е от титан! — заяви той.
Алис приближи лице до снимката.
— Добре, да приемем, че става дума за пейсмейкър. Имам колега, който носи такъв, той всеки седем години трябва да се явява за смяна на батерията.
— Да, това е операция, която се прави на шест до десет години. По-голямата част от пейсмейкърите са снабдени с литиеви батерии.
Алис посочи снимката.
— Как се побират батериите в толкова малко пространство?
Замислен, рентгенологът изрази една хипотеза.
— Вашият най-вероятно няма батерии.
— Как функционира тогава?
— Може би благодарение на система за самозахранване: пиезоелектрически сензор, който преобразява движенията на гръдния ви кош в електричество. Това е част от извършваните напоследък изследвания за миниатюризиране на сърдечните стимулатори.
Митчъл взе пластмасова линийка, прилепи я към негативоскопа и отбеляза една точка от снимката.
— Виждате ли този леко заоблен край, който прилича на нарез?
Алис кимна утвърдително.
— Мисля, че е конектор, който служи за свързване на пейсмейкъра със сърцето ви посредством сонда.
— А къде е сондата? — попита полицайката.
— Няма я, това е най-странното.
— Следователно с какво е свързан апаратът?
— С нищо — призна лекарят. — При тази конфигурация не е в състояние да изпраща електрически импулси.
Алис неуверено попита:
— Можете ли да ми го махнете?
— Навярно един от моите колеги е способен да го стори, но трябва да ви се направят операция и допълнителни изследвания.
Мисълта на Алис препускаше със сто километра в час.
— Последно: проверих и не открих никакъв белег по гърдите, врата и под мишниците си. Как са могли да ми имплантират това без да оставят следа?
Митчъл прехапа устни.
— Може да го носите отдавна.
— Невъзможно. Щях да забележа — прекъсна го тя.
— Или пък ви е имплантирано от друго място.
Под смаяния поглед на рентгенолога Алис си разкопча колана, свали ботите си и изхлузи панталона. Прегледа внимателно глезените, краката, коленете си… Когато в горната част на лявото бедро откри прозрачна превръзка, сърцето й заби лудо. Тя махна лепенката и под нея се появи лек срез.
— Оттук са ви го имплантирали — отгатна лекарят и се приближи до белега. — Имплантът е толкова малък, че спокойно са го промушили нагоре с катетър.
Смутена, Алис се облече отново. Това разследване беше не само смущаващо и ужасяващо сюрреалистично, но и ставаше направо налудничаво.
— За да обобщим: нося пейсмейкър без батерия, без сонда и следователно не стимулира органите ми — рече тя.
— Напълно неразбираемо — измънка Митчъл.
— Но за какво служи в такъв случай?
— Точно това се питам и аз — призна рентгенологът.
19
Сред живите
Към разбитото сърце не се приближава никой, ако сам не е изпитал силата на страданието.