Сентръл Парк [bg]

— Това обяснява всичко.

— Бяхме там миналата година. О, Ке дез Орфевр, площад „Дофин“, патицата в собствен сос и задушени чеснови картофи в ресторант „Каво дьо Пале“…

Ощипете ме, сънувам!

Алис реши да извлече полза от положението.

— Ако жена ви пожелае, мога да ви бъда полезна да посетите Ке дез Орфевр при следващото си пътуване до Париж.

— Много мило от ваша страна, тя…

— Но сега непременно трябва да ми помогнете — рече тя, свали си палтото, пуловера и фланелката.

По сутиен се приближи до рентгенолога, за да му покаже импланта под кожата си.

— Какво е това? — запита той и сбърчи гъстите си вежди.

— И аз искам да разбера.

Той разтри ръцете си с антибактериален разтвор и прегледа горната част на гръдта на Алис, като извади, натискайки кожата, правоъгълника със заоблени ръбове.

— Боли ли ви?

— Почти не.

— Прилича на миниатюрен пейсмейкър60. Имате ли сърдечни проблеми?

— Не. Дори не знам кой ми е имплантирал това и откога го нося.

Без да е учуден от положението, лекарят посочи рентгеновия апарат в лявата част на кабинета.

— Ще снимаме гръдния кош, за да видим нещата по-ясно.

Алис се съгласи и изпълни инструкциите на мъжа: съблече се гола до кръста и застана права срещу плочата.

— Приближете се още малко. Поемете въздух дълбоко, спрете да дишате. Така.

За по-малко от две минути прегледът бе извършен.

— Дишайте нормално. За да сме сигурни, ще направим и снимка в профил.

Той повтори операцията, после покани Алис да го последва в друг кабинет. Митчъл седна зад видеомонитор, светна екрана, регулира контраста и се загледа.

— Дълго ли ще трае? — попита тя.

— Не, веднага ще имаме резултат.

Голяма кубична и компактна машина се задейства и подаде двете изображения. Митчъл взе рентгеновите снимки и ги постави върху негативоскопа61, като увеличи светлината.

— Никога не съм виждал нещо подобно! — подсвирна той и посочи правоъгълно бяло петно.

— Чип ли е? — опита се да налучка Алис.

— Не разбирам точно предназначението му — рече рентгенологът и почеса черепа си.

— Мисля, че става дума за радиопроследяващ чип — каза полицайката, — подобен на тези, които използват за животните. Миналата година служебно присъствах на конференция по тази тема: твърди се, че в Латинска Америка някои богаташи са си имплантирали подобни чипове, за да ги намерят бързо, ако бъдат отвлечени.

— Армията също все по-често постъпва така с изпратените на фронта — продължи мисълта й лекарят, без да изпуска от поглед рентгеновите снимки. — Чипът предава всичко, което е от значение за здравето им. В случай на злополука може да се стигне до медицинското им досие само като се извади то от компютъра. Това е процедура, която се банализира, но този тип чипове са много малки: не по-големи от оризово зърно. Вашият е значително по-голям.