Изпепеляване [bg]

Андре се изправи и протегна ръка.

— Бихте ли ми дали цигарите си, моля?

— Разбира се. — Тя извади пакета от джоба си и му го подаде. — Огънче трябва ли ви? — Тя опипа джобовете си за запалка.

— Не, благодаря. — Той се обърна и изхвърли пакета в малкото кошче зад бюрото. — Вече не пушите, детектив.

— Моля? — Сигурно не го беше чула правилно.

— Ще ви помоля да не говорите, разсейвате ме. — Той я обиколи бавно, като я изучаваше. — Висока сте 177 см и тежите 56 килограма. Твърде висока за миньон и твърде слаба за дамска конфекция. — Той свали шнолата от косата й.

— Хей! — Тя вдигна ръка към тила си, за да задържи косата си вдигната. — Нося тридесет и шест.

— Боже Господи. — Той подръпна няколко кичура. — С градинарска ножица ли сте се подстригвала? — Андре улови ръцете й и ги обърна. — Аха! Явно и ноктите си поддържате с нея.

— Я чакай малко! — намръщи се тя.

— Шт. — Андре я улови за брадичката. — Затова пък зъбите ви са великолепни. Това е добре, няма да ни трябва зъболекар, а само избелване, за да премахнем петната от пушенето. — Той я пусна. — Къде живеете, детектив?

— Не спя в плевнята, ако това искаш да кажеш.

— Отговорете на въпроса, ако обичате.

— Живяла съм край брега на река Ачафалая, докато учех в Полицейската академия. Сега живея във Френския квартал. — Тя пъхна ръце в джобовете на якето си. Прие някак идеята да се довери на светския ментор, но този човек се отнасяше с нея като с грозен кон. — Какво има? Не харесваш кадиени или какво?

— Родена и израснала край блатата. Това обяснява всичко. — Андре въздъхна и се обърна настрани. — Кортланд, ще се иска невероятно много работа. С колко време разполагам, за да я подготвя?

— Ще я заведа на заупокойната служба на Ашли утре вечер.

— Много добре. — Андре свали сакото си и запретна ръкави, като измери Тери с пронизващ стоманен поглед. — Ще ми трябва шивач, фризьор, маникюрист, кожен консултант, двама лични стилисти и вероятно — той изгледа главата й — изтребител.

— О, я стига! — Тери започнала потропва с крак. — Виж, старче, единственото, което трябва да направиш, е да ме наконтиш с някакви дрехи и грим, чу ли?

— Не, мила моя. Човек не може просто да наплеска нова боя върху разнебитена сграда. Тя трябва да бъде съборена и изградена наново. В твоя случай, обаче, може би разумно нанесената мазилка може да свърши временно работа. — След това той се обърна към Корт: — Мисля, че ще бъде най-добре да ни оставиш сами. Ще ти се обадя, когато тя е в приличен вид, въпреки че те съветвам да кажеш на всички, че има ларингит, докато оправим речника й. Което по всяка вероятност ще се случи някъде около следващия Марди Гра.