Веселото гробище [bg]

Автор: Лазар Лора
Год: 2013
Язык: болгарский
Год: Изток-Запад
ISBN: 978-619-152-303-0
Жанр: Современная русская и зарубежная проза

Электронная книга - «Веселото гробище [bg]». Краткое содержание книги:

ОТ АВТОРА НА ГРЕШНИЯТ КВАРТАЛ И УБИЕЦ НАЗАЕМ Кралево е селце като всяко друго... или не. Чепатите му жители носят звучни имена като Велизар Вампоров, Коко Хлопката, Бончо Гладиатора, Щурата Стела, Глухата Марина, Димо Вълкобореца, а местният пръч е с гордото прозвище Краля. Инцидент с един от селяните отключва серия от мистериозни събития, които разбунват духовете, а напрежението се покачва, когато смъртта започва начесто да навестява къща след къща. Скоро става ясно, че в миналото на Кралево се спотайва зловеща тайна, която е излязла от отдавна утъпкания си гроб - и сега търси отмъщение. С Веселото гробище Лора Лазар достойно защитава репутацията си на един от най-добрите криминални автори у нас, а дълбочината на образите й издига книгата сред върховете в жанра.

Перейти на страницу:

- Защо набързо?

- Ако твоята хипотеза за Стела и Лицето Хикс е вярна, Лицето Хикс е трябвало да действа бързо...

- Как си го представяш? - замисли се Радо. - Лицето Хикс оставя Стела...

- Защо ще я оставя?

- Аз трябвам ли ви още? - прекъсна ги Гатев.

- Не! - извикаха едновременно двамата полицаи.

Експертът се измъкна от кабинета.

- Защо Лицето Хикс оставя Стела? - продължи Мишената.

- За да може да инжектира коня.

- Конят кротко стои, докато го боцнат... А Стела отстрани ръкопляска - размаха ръце комисарят.

- Не става - съгласи се Радо.

- Мисли друг вариант!

Радо седна на компютъра и започна да щрака. Мишената се разхождаше в кръг из тесния кабинет, като удряше юмрук в дланта си. След малко не издържа:

- Какво търсиш?

- Търговските наименования на допинга... Освен станозолол се нарича още винстрол, сънгейт... Това е лекарството, което Бен Джонсън използвал в спринта си на сто метра на олимпийските игри в Сеул през хиляда деветстотин осемдесет и осма година година.

- Остави!

- Ей сега! - отвърна момчето, но продължи да щрака с мишката.

- Стела е имала два коня, а това ще рече... - Мишената се надвеси над партньора си..

- Че е наясно с лекарството - довърши изречението Радо.

- Точно така! Тогава?

- Стела не е видяла инжектирането - категорично заяви младият полицай.

- Съгласен съм. Тогава как е станало?

- Думай направо, шефе! - уморено каза Радо и впери поглед в комисаря.

- Може Стела да е имала от тези лекарства.

- И някой е знаел.

- Цялото село е знаело - продължи Мишената. - Но един от тях е откраднал ампула, изчакал е удобен момент и е боцнал коня.

- Искаш да кажеш, че допингът е бил вкаран в коня преди срещата на Щурата Стела с Лицето Хикс?

- Знае ли човек...

- Но това означава, че има и трети - Лицето Игрек, което е знаело за срещата на Щурата Стела с Лицето Хикс.

- Не е задължително - поклати глава Мишената. - Ако ти си Лицето Хикс и знаеш, че в пет сутринта имаш среща със Стела, защо да не минеш през тях, да инжектираш коня, а после да чакаш жената на гробището? - бавно изрече комисарят.

- Ами ако срещата продължи повече от въздействието на допинга?

- Викай Гатев! - нареди Донов.

- Мойто име ли чух? - надникна през вратата експертът.

- Ти да не си подслушвал? - погледна го ядно Мишената.

- Не - отрече бързо химикът. - Сетих се, че допингът може да се проследи в кръвта на коня двайсет и осем дни.

- Какво? - извика комисарят.

- Конят ще се изчисти след един лунарен месец - продължи експертът. - Колкото е цикълът на една жена.

- Гатев, само за секс мислиш! - обади се раздразнено Радо.

- Не само мисля - изпъчи гърди химикът.

- Гатев, колко време е необходимо от инжектирането на допинга до неговото действие? - попита Мишената.

- Не знам точно. Но ако приемем, че го дават на конете преди състезания...

- Значи действа бързо, нали така? - прекъсна го Донов.

- Вероятно.

- Това означава, че допингът е инжектиран малко преди срещата или в самото й начало - заключи Радо.

- Но как е станало, юнако?

- Вампоре, да ти призная... Олекна ми... - Балабана го изрече с дълбоко изпускане на въздух от гърдите си. - Тази нощ така ми олекна!

Двамата отново седяха под плътната сянка на Ружиния орех. Имотът зад тях бе запустял и не се притесняваха, че някой може да ги чуе. Кметът продължи да мълчи.

- Не разбираш ли? - повиши тон горският. - Трийсет години да мисля аз, че съм убил човек...

- Не беше човек, знаеш го... Изрод беше, дяволска мърша! - едва сега се обади Вампора.

- Знам, ама... Не ми тежи тоз грях повече на сърцето.

- А сега не те ли е страх? - Вампора попита приятеля си шепнешком.

- От какво? - учуди се горският.

- От отмъщението на Дявола. Щом е останал жив...

- Искаш да кажеш, че е дошъл да си отмъщава?

- Помисли си - първо, Коко, после - Димо, вчера - Стела... - изброи Вампора.

- Не съм го мислил така...

- А аз не съм спал цяла нощ - въздъхна кметът.

- Нали полицаите казват, че са нещастни случаи? - опита се да се успокои Балабана.

- Ама как да им вярваме, а?

- Искаш да кажеш, че идва и нашият ред - мрачно заключи горският.

- Ако не го изпреварим.

- Знаеш ли кой е?

- Ти не се ли сещаш? - погледна го изненадано кметът.

- Не.

- Милко Димитров Милков - уверено изрече Вампора.

- Айде бе! - отпусна се назад Максим Балабана. - Не го ли виждаш колко е страхлив?

- Ами ако го прави нарочно? Играе си с нас, за да ни заблуди!

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?