Веселото гробище [bg]

- Кмете, ти защо мълчиш? - обърна се Мишената към него.

- Обмислям план за убийство - бавно каза Вампора.

- Да те затворя ли с красивата убийца? Ще те посъветва как да го извършиш безнаказано - усмихна се комисарят.

- Не ми мисли злото! Аз няма да оцелея и една минута с нея - поклати глава кметът.

- Кого искаш да убиеш сега? - смигна му Балабана.

- Сякаш не знаеш..

Кметът и горският едновременно погледнаха към Коко Хлопката, последвани от останалите. Той само повдигна рамене.

- Коко, ти си луд! - категорично се произнесе Велизар Вампора.

- Съгласен съм - каза и Максим Балабана.

- Винаги сте го знаели - разсмя се Коко.

- Отговори ни сега - защо направи толкози дивотии из село? - попита кметът.

- Бързо остаряхте, затова - сериозно започна Коко. - Нямаше веселие из село...

- Че ти какво друго правиш цял живот? - обади се Балабана.

- Къщи ремонтирам, строя нови, сякаш не знаеш! - погледна го накриво Коко.

- Одъртя, ама акълът не ти дойде! - изсумтя Вампора. - Защо бе, Коко, защо?

- Добре, ще си призная тогава... - започна Коко Хлопката. - Гледах репортаж по телевизията... Един румънец изшарил цялото гробище с весели случки... Намацотил пъстри картинки по паметниците...

- И ти реши да му подражаваш? - прекъсна го нетърпеливо Мишената.

- Е, по-добре го бях замислил от румънеца, ама... - изрече Коко, но не успя да довърши.

- Елате бързо! - провикна се от вратата баба Бенда, но мъжете само извърнаха глави към нея. - Помощ! - извика тя, а зад нея се показа Милко.

Траян пръв скочи от мястото си.