![Веселото гробище [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/9/4/veseloto-grobishche-bg-download.jpg)
Веселото гробище [bg]
- Автор: Лазар Лора
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 978-619-152-303-0
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Веселото гробище [bg]». Краткое содержание книги:
- По-бързо!
- Багер да беше наел, щом искаш по-бързо.
Двамата кралевци се подпряха на автомобила, без да изпускат пушките от ръце. Прошепнаха си нещо, но Траян не ги чу.
- Къде си копал досега? - миролюбиво попита Вампора, оценявайки сръчността на младежа.
- На разкопки... Археологически разкопки...
- Е, и ние тук... правим археологически разкопки... - подметна кметът.
- Ясно ми е... - отвърна Траян. - Само се оглеждайте от време на време.
- Що?
- Да не ви захапе вампирът! Не мога да ви помогна тогава!
- Ти себе си пази! - подхвърли Вампора. - Ти си в гроба му!
- Аз съм съботник - изправи се Траян и ги погледна закачливо.
- Какво ще рече това? - попита пръв горският.
- Родените в събота деца могат не само да видят вампира, но и да го убият.
- Виждаш ли го? - прошепна Балабана и се огледа.
Вампора неволно го последва.
- Като се появи, ще ви предупредя - засмя се Траян.
- Важното е навреме да го сториш - едва сега се обади кметът.
- Как се казва вампирясалият труп?
- Не ти трябва да знаеш!
- Жена ли е, мъж ли е...
- И двете - неочаквано се обади Максим Балабана.
- Трай! - скара му се Вампора.
- Значи търсим две вампирски души?
- Само една е, да знаеш... - подхвърли кметът.
Траян остави лизгара, дръпна се настрани, извади цигарите и каза:
- Ваш ред е.
- Не сме се разбрали така! - провикна се кметът.
- Хич и не сме се разбирали! - отвърна му младежът, като запали цигарата си.
- Вампоре, наш ред е - съгласи се Балабана и хвана лопатата.
Кралевци отново застанаха от двете страни на гроба и започнаха да копаят. И тримата мълчаха. После отново се смениха, като копаеше само Траян. След известно време той излезе от дупката и каза:
- Почти до дъното стигнах. Сега е време за острия кол...
- Подиграваш ни се, а? - промърмори Вампора.
- Карайте, както си знаете! - отдръпна се Траян, разпервайки ръце настрани. - Няма да ви се бъркам.
Вампора отново грабна кандилото, прикади гроба, а Балабана се наведе надолу и три пъти прободе пръстта, където бе предполагаемото място на сърцето на вампира. После Траян отново слезе долу. Започна внимателно да разравя пръстта. Намери черепа и го вдигна нагоре. Кметът го пое от ръцете му и го постави на бяла рипсена кърпа.
- Дайте малко светлина! - извика младежът. - Вече не виждам нищо!
Балабана отиде до автомобила и след малко се върна със запален ветроупорен фенер. Траян го пое и продължи да разравя внимателно пръстта. След малко извади и останалите части от скелета.
- Няма повече! - каза им той.
- Сигурен ли си?
- Слез долу, ако не вярваш!
- Няма ли друг череп? - повиши глас Вампора.
- Защо трябва да има втори череп? - озадачи се Траян.
Не му отговориха. Спуснаха стълба в гроба, Траян излезе, а двамата кралевци влязоха в дупката. Където и да пробваха по дъното, лизгарите им оттекваха на камък. Наистина бяха стигнали до скалата.
- Няма как да стане! - изрева кметът. - Мамка му и изрод! Жив е останал, жив...
- А ние трийсет години да мислим... - неволно изрече Балабана.
- Трай! - изкрещя му Вампора.
- Кой мъртвец е останал жив? - невинно попита Траян. Една сянка се отдели от ствола на Пеещата круша, прекоси коларския път и бързо се шмугна в храстите отсреща. Не я усетиха.
71
Чу лекото изскърцване на външната врата. Прибира се, помисли си Юлия, жената на Вампора. Обърна се към вратата, но не можа да се унесе отново. Тихите стъпки в коридора я подразниха. Защо се мотае още, а не ляга?
Вратата на стаята се открехна, тъмен силует се промъкна към спалнята и се наведе надолу. Юлия се отдръпна толкова рязко назад, че падна от леглото. Силуетът се прилепи до стената.
- Вампоре, чакам те на Калето - прошепна човекът и бързо се измъкна навън.
Едва тогава Юлия запищя. Пищеше и не можеше да мръдне. Така я завари Вампора. Той нахлу запъхтян, светна, видя я на пода и се спусна към нея.
- Какво стана, Юле? Зле ли ти е?
- Коко... Коко Хлопката...
- Какво за него?
- Беше тук... Преди малко влезе...
- Сънувала си кошмар.
Той помогна на жена си да се изправи.
- Не съм сънувала... Каза, че ще те чака на Калето...
Вампора светна навсякъде, обиколи с пушката дори двора, но не откри следи от чуждо присъствие. Надзърна през външната порта и видя блестящите на лунна светлина рога на Краля, който бавно се отдалечаваше по нанагорнището. Махна с ръка и залости портата. Върна се в спалнята и със спокоен глас каза:
- Няма никой. Сънувала си.
- Не съм сънувала... Не съм... - едва сега се разплака жената.