Убийство в Ню Йорк [bg]
- Автор: Капелла Энтони
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Год: Анимар
- ISBN: 9549133214
- Переводчик: Стоян Георгиев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Убийство в Ню Йорк [bg]». Краткое содержание книги:
— И как?
— Както го правех преди. Като примамка.
Той подсвирна.
— Работата е там, че не съм сигурна дали той го е направил.
— Полицаите също ли не са сигурни?
Тя поклати глава.
— Тази операция… има нещо странно във всичко това. Там е пълно с тези ненормални психолози от ФБР в сградата в Куинс. Има и един полицай, който… е, добре, аз мисля, че той ме ревнува от Кристиан. Струва ми се, че той е заинтересуван Кристиан да бъде признат за виновен, за да го махне от мен.
Хенри кимна.
— Какво мога да направя аз?
— Имам нужда от добър детектив.
— И ти помисли, че аз мога да ти предложа някого?
Тя се усмихна.
— Помислих, че ако не си толкова зает, можеш сам да ми помогнеш.
— Не съм добър детектив — категорично каза той и тя знаеше, че за него това е по-добре, отколкото да лъже.
— Може и да не си, но ти не вземаш много. И макар че звучи малко налудничаво, но аз зная, че ти си това, което казваш, а не артист.
— Какво искаш да кажеш с това „не артист“? Има осемдесет и седем театрални програми с моето име!
— Имах предвид, че сега не си артист. Всички други, с които говорих, по някакъв начин имат отношение към „Прожектора“.
Той се замисли за малко.
— Окей. Какво трябва да разследвам? Обаче още отсега трябва да те предупредя, че ако става въпрос за изгубен домашен любимец, това си е твой проблем.
— Преди време Кристиан е имал приятелка. Не знам името й, но мисля, че няма да е трудно да я открием; те са били сгодени за известно време. Тя го обвинила, че я дрогирал и използвал в нещо като ритуал на пасивен секс. Ако тя лъже… След това случаят със Стела. Искам да разбера, защо са възникнали проблеми в брака им.
— С други думи — истинска детективска работа.
— Истинска детективска работа. Ще се заемеш ли с това?
— За дама като теб… ще се опека гол върху изригващия вулкан. — Той й намигна. — Виждаш ли? Още помня всичките думи.
Клер започна разследването сама.
В общинската библиотека за начало, тя се зарови в сборниците със закони и в учебниците за първокурсници, а после — в препратките, които пропусна, в регистрите с частни случаи, в книгите с прецеденти и международни закони.
Чак към края на деня тя намери това, което й трябваше.
Тази вечер те се срещнаха с Кристиан на бара в „Мерсер“. Къщата му беше зад ъгъла.
— Искаш ли да се върнем? — попита той към края на вечерта.
Тя знаеше, че не трябва да го прави — беше предупредена, че микрофонът на врата й има ограничен обхват — знаеше, че трябва пак да го замъкне в своя апартамент, с неговите весели, безлични шведски мебели, с чекмеджетата, пълни с бельо, което не беше купила тя, с шкафове, пълни с наблюдатели, полицаи и лъжи.
— Малко е рано за това — почна да увърта тя. — В тази къща ли живяхте заедно с жена ти?
— Разбира се. Да ходим у вас — съгласи се той.
Когато бяха в апартамента, той й показа една игра.
Тя трябваше да лежи съвсем неподвижно, докато той пишеше буквите от азбуката по клитора й с език, и да назовава на глас всяка буква, след той като я „напишеше“.
Отначало изглеждаше лесно, даже несексуално, просто като шарада или игра за отгатване. Но постепенно концентрацията на тези кратки усещания започваше да ги прави нетърпими. И тогава самото очакване се превръщаше в нещо изискано, всяко кратко движение се „гравираше“ върху нервните й окончания точно преди да се случи. Тя трябваше да стиска краката си, за да възпре своите движения към него, като в същото време искаше още.
Когато стигна до Z, тя цялата трепереше, очаквайки той да я докосне с езика си и да я повлече в забвението.
— Почакай — каза Кристиан с въздишка и започна да „пише“ още нещо. Сега буквите не следваха поред. Тя разбираше, че той пише буква по буква цели думи.
— Разбра ли какво беше това? — попита той, много по-късно, когато лежаха на пода.
Тя поклати глава.
— Не можах да се концентрирам.
И излъга, защото беше абсолютно сигурна, че това, което той написа със своя език по тялото й беше: „Искам те завинаги“.
Той остана цялата нощ, затова беше късно сутринта, когато Кони и Франк дойдоха да говорят с нея.
— О, това сте вие — каза тя, като отвори вратата и се върна в трапезарията, оставяйки ги да я последват.