Мъртва като теб [bg]

— Да, добре, но какво точно означава това?

— Наистина ли искаш да знаеш подробности?

— Да, искам. Наистина искам подробности. Проблем ли е за теб?

Той запали друга цигара и докато димът излизаше от устата му, заговори:

— Отидох заедно с детектив-сержант Норман Потинг — който не е най-тактичното ченге на света — да се видя отново с родителите ѝ. Те са в ужасно състояние, както можеш да си представиш. Опитахме се да ги успокоим, че правим всичко по силите си, и записахме всяка подробност, която можаха да ни кажат за дъщеря си. Потинг успя да разстрои и двамата.

— Как?

— Като им зададе няколко неудобни въпроса за сексуалния ѝ живот. Трябваше да бъдат зададени, но не и по този начин…

Той пак отпи от уискито и дръпна от цигарата, после я сложи в пепелника. Санди го гледаше с любопитство.

— А после?

— Наистина ли искаш да чуеш всичко?

— Наистина, искам да чуя всичко.

— Добре. Ами опитахме се да измъкнем от тях всичко, което знаят за живота на Рейчъл. Дали е имала приятели или колеги, с които все още не сме говорили. Дали нещо подобно се е случвало и преди. Опитахме се да се ориентираме в навиците ѝ.

— И какви са били навиците ѝ?

— Обаждала се е на родителите си всеки ден, без изключение. И това е най-значимото.

— А сега не им се е обаждала от десет дни?

— Точно така.

— Как мислиш, дали е мъртва?

— Проверихме банковите ѝ сметки, за да видим дали е теглила пари. Не е теглила. Има кредитна и дебитна карта, не са осъществявани никакви трансакции от деня преди Коледа.

Той отпи още от уискито и с изненада установи, че чашата му е празна. Ледените кубчета се удариха в устните му, когато пое и последната капка.

— Или е задържана някъде против волята ѝ, или е мъртва — каза Санди безизразно. — Хората не изчезват просто така от лицето на земята.

— Напротив — отвърна той. — Изчезват, и то всеки ден. Хиляди хора изчезват всяка година.

— Но ако е била в толкова близки отношения с родителите си, тя не би им причинила това нарочно, нали?

Той сви рамене.

— Е, какво ти подсказва полицейският нюх?

— Ами нищо добро.

— Какво следва сега?

— Разширяваме търсенето, разпитваме по къщите във все по-голяма област, привличаме още полицаи към случая. Претърсваме паркове, сметища, околностите на града. Прегледахме записите от уличните камери. Проверихме и всички станции на метрото, пристанища и летища. Разпитахме приятелите ѝ и бившия ѝ годеник. Имаме и криминален психолог-профайлър, който помага на разследването.

След малко Санди попита:

— Дали пак е онзи изнасилвач с обувките, как мислиш?

— Тя е била луда по обувки. Но не прилича на неговия начин на действие. Досега не е отвличал жертвите си.

— Но ти си ми казвал, че престъпниците стават все по-дръзки и по-жестоки — че нещата ескалират, нали?

— Така е. Понякога този, който започва с по-безобидни престъпления, се превръща в жесток изнасилвач. Случва се и при крадците, когато станат по-дръзки.