Мъртва като теб [bg]

Санди лежеше на дивана, облечена с дебелия си пеньоар и завита с одеяло. Държеше чаша червено вино и гледаше новини. Някакъв репортер предаваше от затънтено, опожарено селце.

— Съжалявам, скъпа — каза Рой.

Усмихна ѝ се. Беше красива, с влажна коса, която се спускаше покрай лицето ѝ, и без никакъв грим. Това бе едно от нещата, които обичаше най-много в нея, че изглеждаше също толкова добре и без грим. Той винаги се будеше рано и обичаше да лежи и да гледа лицето ѝ.

— За какво съжаляваш, за случилото се в Косово? — отвърна тя.

Той се наведе и я целуна. Миришеше на сапун и шампоан.

— Не, че закъснях толкова много. Мислех да ти помогна с украсата.

— А защо не съжаляваш за Косово?

— Съжалявам за Косово — каза той. — Съжалявам и за Рейчъл Райън, която все още е в неизвестност, и за родителите ѝ, и за сестра ѝ.

— Те по-важни ли са за теб от Косово?

— Искам питие — каза той. — И умирам от глад.

— Аз вече ядох, не можех да чакам повече.

— Съжалявам. Съжалявам, че закъснях. Съжалявам за Косово. Съжалявам за всички проклети световни проблеми, които не мога да разреша.

Клекна и извади бутилка „Гленфидих“ от барчето, после, докато я отнасяше в кухнята, Санди извика след него:

— Има чиния с лазаня в микровълновата и салата в хладилника.

— Благодаря.

В кухнята си наля четири пръста от уискито, пусна няколко кубчета лед, извади любимия си стъклен пепелник от миялната и се върна в дневната. Свали си сакото и вратовръзката и се тръшна в креслото, защото Санди беше заела целия диван. Запали цигара „Силк Кът“.

Почти веднага, като условен рефлекс, Санди започна да пъди с ръка въображаем дим.

— Е, как мина денят ти? — попита той и посегна да вдигне една борова игличка от пода.

Млада хубава жена с щръкнала черна коса и военни дрехи се появи на екрана, на фона на горящи сгради. Тя държеше микрофон и говореше пред камерата за ужасните човешки жертви във войната в Босна.

— Това е Ангелът на Мостар — каза Санди, като кимна към екрана. — Сали Бекър — от Брайтън е. Тя се опитва да направи нещо в тази война. А какво правиш ти, детектив-сержант и, да се надяваме, скоро детектив-инспектор Грейс?

— Ще се заема с войната в Босна и с всички останали световни проблеми, когато спечеля войната в Брайтън, за което ми се и плаща. — Той остави игличката в пепелника.

Санди поклати глава.

— Не схващаш, нали, скъпи? Тази млада жена, Сали Бекър, е герой, всъщност героиня.

Той кимна.

— Да, такава е. Светът се нуждае от хора като нея. Но…

— Но какво?

Той дръпна от цигарата и отпи от уискито, което загря приятно стомаха му.

— Никой не може да разреши всички световни проблеми.

Тя се обърна към него.

— Добре, тогава ми разкажи за онзи, който ти разрешаваш. — Изключи звука на телевизора.