Мъртва като теб [bg]

Това е тъпо, това е адски глупаво, помисли си. Защо, защо го правя?

После количката се заби в още едни двойни врати. Манди отвори очи и видя прашна мумия да се издига иззад едно писалище и да завърта глава към нея. Наведе се и покри очите си с ръце, сърцето ѝ бумтеше, цялата смелост, дошла с алкохола, я напусна.

Спусна се по стръмно надолнище. Откри очите си и видя как светлината бързо гасне и пак нахлува в пълен мрак. Чу някакво съскане. Една зловеща светеща змия се издигна от мрака и изсъска към нея, студени капчици вода се посипаха по лицето ѝ. После един ярко осветен скелет се олюля в тъмното и тя пак се наведе ужасена, напълно убедена, че ще я удари.

Мина през още едни врати. „Господи, колко дълго е това нещо?“

Сега се движеше по-бързо, по надолнище, в мрака. Чуваше някакъв говор, после ужасен пресеклив смях. Още ластари я докоснаха, сякаш паяк пълзеше през косата ѝ. Количката се заби в още едни врати, зави рязко наляво и внезапно спря. Манди постоя неподвижно в мрака, цялата разтреперана. И внезапно почувства ръка около врата си.

Човешка ръка. Усети топъл дъх на бузата си. После нечий глас прошепна в ухото ѝ. Глас, който не беше чувала никога.

Смрази се от паника.

— Искаш ли малко допълнително, скъпа?

Това да не беше някой номер на Чар и Карън?

Мислите ѝ препускаха. Нещо ѝ подсказваше, че това не е част от атракциона. Че се случва нещо много лошо. В следващия миг чу звън, защото металната преграда се вдигна. После, трепереща от ужас, тя беше измъкната от количката и завлечена на твърда повърхност. Нещо остро се заби в гърба ѝ. Беше издърпана през някакви завеси в стая, която миришеше на бензин. Пуснаха я по гръб на земята. Затръшна се врата. Чу се и някакво изщракване, като от превключвател, последвано почти веднага от стърженето на тежка машинария. После фенерче светна в лицето ѝ и я заслепи за миг.

Тя се втренчи нагоре, почти парализирана от краен ужас и объркване. Кой беше този? Операторът на влакчето, когото бе видяла отвън?

— Моля те, не ме наранявай — каза тя.

През лъча на фенерчето видя силует на мъжко лице, покрито с нещо като дамски чорап с процепи за очите.

Отвори уста да извика, но той натъпка в нея нещо меко и гадно на вкус. Чу се рязък звук и в следващия миг към устните и бузите ѝ беше залепено тиксо. Опита се отново да извика, но от устата ѝ излезе само задавен стон, който сякаш изкънтя в главата ѝ.

— Търсиш си го, нали, кукло? Щом си се издокарала така? С тия обувки?

Тя започна да го налага с юмруци, опита се да го издере. Нещо проблесна в мрака. Главата на огромен чук. Ръката на мъжа беше в латексова ръкавица.

— Стой мирна, или ще те халосам!

Тя замръзна от ужас и се втренчи в металния чук.

Внезапно усети свиреп удар по главата. Пред очите ѝ блеснаха искри.

После настъпи тишина.