Мъртва като теб [bg]

Русата пресече забързано „Шип Стрийт“ и зави надясно, после веднага наляво, към един пешеходен район със скъпи магазини за дрехи: „Дюк Стрийт“.

Добро момиче!

Тя влезе в „Профайл“, първият магазин вдясно.

Той се вгледа във витрината. Но не в изложените обувки и ботуши, а в собственото си отражение. Нагласи дискретно перуката. После се вгледа по-внимателно в лицето си, но май всичко беше наред: гримът му не беше размазан.

Потърси русата с очи. Тя седеше на кресло, наведена над блекбърито си, и набираше нещо на бутоните. Една продавачка се появи с кутия за обувки, отвори я с жест, с какъвто горд сервитьор би вдигнал капака от специалитета, и предостави съдържанието ѝ за инспекция.

Русата кимна одобрително.

Продавачката извади синя сатенена обувка с висок ток на „Маноло Бланик“, с квадратна диамантена катарама.

Той гледаше как русата си сложи обувката, стана и направи няколко крачки по пода, взирайки се в отражението си в огледалата. Явно ѝ хареса.

Той влезе в магазина и започна да разглежда, като вдишваше коктейла от аромат на кожа и парфюм „Армани“. Гледаше русата с ъгълчето на окото си, гледаше я и слушаше.

Продавачката я попита дали би искала да изпробва и лявата обувка. Русата каза, че иска.

Докато тя крачеше по дебелия килим, продавачката — стройно момиче с тъмна коса и ирландски акцент — се приближи до него и попита дали би могла да помогне. Той ѝ каза с най-тънкия си глас, че само гледа, благодаря.

— Ще изнасям важна реч следващата седмица — каза русата с американки акцент. — Ще е следобед. Купих си божествена синя рокля. Мисля, че синьото е подходящо за дневно събитие. Какво мислите?

— Синьото много ви отива, мадам. Съдя по обувките. И е много подходящо за през деня.

— Да, хммм. И аз мисля така. Трябваше да донеса и роклята, но мисля, че тези ще ѝ подхождат.

— Те подхождат на много оттенъци на синьото.

— Така е.

Русата се вгледа в отражението си и почука с нокът по зъбите си. После каза вълшебните думички:

— Взимам ги!

Добро момиче! Тези обувки бяха готини. Красиви. Бяха много класни. И което беше по-важно — имаха дванайсетсантиметрови токчета.

Идеално!

Харесваше му и акцентът ѝ. Дали беше от Калифорния?

Той се обърна към щанда, докато се извършваше покупката, и се заслуша напрегнато, като се преструваше, че разглежда чифт кафяви пантофи.

— В клиентския ни списък ли сте, мадам?

— Мисля, че не.

— А бихте ли искали да ви включа в него — така ще ви уведомяваме предварително за разпродажбите. Ще получите и клиентски отстъпки.

Тя сви рамене.

— Разбира се, защо не?

— Бихте ли ми казали името си, госпожо.

— Госпожа Дий Бърчмор.

— А адресът ви?

— „Съсекс Скуеър“, петдесет и три.

„Съсекс Скуеър“. В Кемп Таун, помисли си той. Един от най-красивите площади в града. Повечето от еднотипните къщи около него бяха разделени на апартаменти. Трябваше да си доста богат, за да притежаваш цяла къща там. Трябваше да си богат и за да си купиш такива обувки. Както и чантата, която вървеше с тях и която тя сега галеше — точно както той щеше да гали нея самата съвсем скоро.