Възкресителят [bg]

— Е, защо трябваше да се мъкна дотук?

— Беше покана, Стенли — отвърна Харп. — Не нещо задължително. Както виждаш, някои не успяха да дойдат.

— Аз съм отборен играч — заяви Енгил, но останалите не се вързаха на думите му.

— Откога? — поинтересува се Радж и повдигна рунтавите си вежди. — Дори когато си ми партньор на бридж, имам чувството, че играеш против мен.

Андраш Сомоги, много кльощав в костюма си, не се присъедини към веселбата.

— Никой от нас не е отборен играч. В природата ни е да бъдем индивидуалисти. Влезли сме в тази група, защото вярваме, че е важно да го направим, заради чувството за предопределение, произтичащо от историята.

— Добре казано, Андраш — кимна Харп. — Чудесно послание за нашия най-нов член. — Той гледаше право към Симон Гуастела, който бе с цяло десетилетие по-млад от най-младия от останалите. — За колко време стигна до тук от Модан, Симон?

— Само за два часа с кола, доктор Харп.

Харп се разсмя.

— Толкова е нов, че още се обръща към мен с доктор Харп. Наричай ме Джеръми, разбрахме ли се?

Симон се усмихна сковано и кимна.

— Да, разбира се. Джеръми. Просто съм щастлив, че съм тук.

Ли Пен, очилат мъж в средата на четиридесетте, беше дошъл най-отдалеч — от Тайван.

— Аз пък съм щастлив, че вече не съм новото момче.

— Е, това означава, че аз съм старо момче — усмихна се Харп. — Симон е напълно посветен и въведен от мен и останалите в тази стая. Избирането на нов член винаги е сложна работа, но пък не е нещо, което не се е случвало много пъти преди. Погрижили сме се организацията ни да просъществува в продължение на повече от две хиляди години. В миналото са били правени лоши избори на недискретни и ненадеждни хора, но сме се справяли решително и окончателно с тях. За щастие, в съвременната епоха не е имало подобни простъпки и съм сигурен, имайки предвид чудесното поръчителство на Симон, че той ще продължи с гордост традициите ни.

Полукръгът замърмори одобрително.

— Ще дам всичко от себе си — сериозно изтъкна Симон.

— Както много добре знаем, всички тук споделяме две страсти — продължи Харп. — Всички сме физици и всички търсим Граала. Знанията ни за него са дошли до нас чрез устна традиция, която, както знаете, може да бъде пълна с изкривявания и неточности. Но нашите историци, онези кем преди нас, не са били обикновени хора, също както и ние не сме обикновени. Те са били най-изявените мислители и най-големите научни умове на своето време, част от златна верига, продължаваща назад до Нехор. Отначало сме били алхимици. После химици. Сега сме физици. Както се развива науката, така се развива и нашето разбиране и схващанията ни за уникалните качества на Граала. Когато — не ако, а когато — го намерим, ние, физиците, ще бъдем в най-добро положение да го изучаваме, да го използваме и да овладеем потенциално безграничната му сила. И мисля, че след две хилядолетия търсене сме съвсем близо до откриването му. Именно затова ви помолих да дойдете лично. Искам да ви запозная с онова, което знаем за Артър Мелъри, и как смятаме да следим всяка негова крачка. Ако той успее, както се надявам, ще отмъкнем Граала от ръцете му.