Възкресителят [bg]

Рипли бе най-новият член на тази група, привлечен на мястото на испански алхимик, умрял след вдишване на живачни пари. Роден в Йоркшър, той бе наследил значително състояние и го използваше, за да задоволи страстта си към естествените науки. Когато Бъкингам се свърза с него да го покани в тайното общество „Кем“, той работеше по двайсет и петия том на алхимическия трактат Liber Duodecim, който вече го беше направил прочут с напредъка в диренето на философския камък, онзи неуловим катализатор, превръщащ оловото в злато.

Рипли неотдавна беше завършил създаването на богато илюстриран свитък, който загадъчно и завоалирано излагаше на латински необходимите стъпки за получаването на философския камък, и сега произведението, дълго цели осемнайсет стъпки, лежеше на банкетната маса. Бъкингам се разходи по дължината му, като си пазеше очите с едната ръка и жестикулираше с другата.

— Тези илюстрации ваше дело ли са, Рипли?

— Да, милорд.

— Нямах представа, че притежавате подобна дарба. А кой трябва да е това? — Херцогът сочеше образа на голям брадат мъж в роба и с покрита глава, притиснал към гърдите си някакъв съд с формата на яйце.

— Ами как, Нехор, разбира се.

Бъкингам се канеше да нареди на прислужника да дръпне завесите, когато си спомни, че го е отпратил. Гневно изпълни сам задачата.

— Надявам се, че сред всички тези глупости няма нито думичка за Граала.

Рипли се оклюма.

— Не съм споменавал нищо такова! Никога не бих засегнал забранени теми. И едва ли бих нарекъл текста си глупост.

— Значи не е глупост, а? Кажете ми, Рипли, открили ли сте наистина философския камък?

Очите на Бъкингам вече свикваха със слабата светлина и той видя как на челото на Рипли избиват капчици пот.

— Бих казал, че съм направил големи стъпки в тази посока, милорд.

Бъкингам се разсмя и тръгна към вратата.

— Точно както казах, Рипли. Глупости. А сега елате с мен да поговорим за някои по-съществени неща.

Рипли го последва в неговото лишено от прозорци леговище, което бе пълно с разхвърляни книги, листа и карти. Огънят беше догорял и единствената светлина идваше от няколкото свещи.

Двамата седнаха и си наляха портвайн.

— Сър Томас Малори — поде Бъкингам. — Чували ли сте за него?

Не беше чувал.

— Той е дребен играч на голямата сцена, подлизурко на Уоруик и член на Парламента, който ме дразни от време на време. Но днес ме тормози друго, а не политическите му игри.

— Разбирам.

— Един негов приближен е мой шпионин. Наскоро научих, че Малори изобщо не е толкова обикновен, колкото предполагах. Оказва се, че може да е потомък на крал Артур, колкото и невероятно да звучи това. Предприел е пътуване до Корнуол, за да намери меча на Артур, а след това и самия Граал.