Възкресителят [bg]

— Струва ми се, че винаги трябва да се започва от простото и да се продължава към сложното — продължи тя. — Подходът е добър за математиката, добър е за физиката и може би ще се окаже добър и в този случай. По-простият от двата документа е предговорът. Книгата е истински кошмар.

— Добре, тогава ще вървим от простото към сложното — съгласи се Артър. — Да започнем с основните факти. Имаме всички основания да смятаме, че печатарят Томас Какстън е написал частта, поставила крал Артур в голямата картина на историята. Частта, за която знаем, че е дело на Томас Малори, обхваща странното описание на книги и глави. — Той погледна бележките си. — Последното изречение в увода гласи: „Общо книгите са двайсет и една и съдържат петстотин и седем глави, както ще видите по-нататък“. Ако има някаква улика, сочеща към нещо в „Книга на Страшния съд“, трябва да преровим двайсет и една книги и петстотин и седем глави. А как можем да знаем откъде да започнем?

Клер стана и закрачи напред-назад, разнасяйки аромата на парфюма си из стаята.

— Отново бих приложила принципа на простотата. Вместо да се занимаваме с цялата книга, може би е по-добре да видим коя от книгите е свързана с меча на крал Артур. След това да определим коя от тях е най-важната и когато решим, ще имаме число. След това проверяваме коя глава е най-важната във въпросната книга и получаваме друго число. После може би трябва да приложим числата към „Книга на Страшния съд“, която си е книга на числата. — Тя отвори дебелия том напосоки. — Например, ето това: някакво си село има двайсет рала, тринайсет вилани и осем бордари, каквото и да означават тези неща.

Артър кимна в знак на съгласие.

— Мисля, че си на прав път. Винаги ми е било криво да го призная, но май физиците наистина сте по-умни от химиците.

— Разбира се — отвърна тя и сви нехайно рамене по типичния галски начин. — Това изобщо не подлежи на съмнение.

Беше безсмислено да чака обяснението, че се шегува, защото явно не се шегуваше. Артър премълча. От години си имаше вземане-даване с физици.

Той отвори „Смъртта на Артур“ и обърна на предговора.

— Добре, да действаме тогава. Да видим кои книги се занимават с меча.

След малко направи гримаса.

— Какво?

— Никоя. Малори изобщо не споменава Екскалибур в предговора.

— Но говори за него в самата книга, нали?

— Навсякъде. Споменава го сигурно десетки пъти. Но не и в предговора. Мога да потърся онлайн и да открия всяка книга и глава, в която се споменава Екскалибур, ако мислиш, че това ще помогне.

— Не ми се вярва. Поне не сега. Това би нарушило принципа на простотата.

— Добре… — Артър я погледна в очакване на следващия й ход, но внезапно му хрумна идея. — Търсим меча, но той е само средство за постигане на целта. В действителност търсим не него, а Граала.