![Dominus [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/1/9/dominus-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Dominus [bg]». Краткое содержание книги:
- Вчера следобед всички кардинали бяха призовани. Вече бях тук, така че пътешествието ми трая кратко. Другите прелетяха от всички краища на света.
- Казаха, че сте напълно изолирани. Без телефонни разговори, нито в едната, нито в другата посока.
- Така е, Александър. Но моля те, спри да задаваш въпроси.
Притеснението в гласа на вуйчо му обезпокои репортера.
Това не беше присъща за стареца емоция.
Риналдо Трекио беше кардинал от шестнайсет години, лоялен и отдаден принц на Църквата. Също така беше грижовен и любящ вуйчо, откакто Александър го помнеше.
Когато вярата на Алекс започна да го изоставя частичка по частичка, докато съвестта му най-накрая не достигна до праг, който никога не беше очаквал, че ще достигне - осъзнаването, че не може да продължава да бъде свещеник - вуйчо му продължи да го подкрепя. В момента, в който Габриела се появи в живота му, той вече беше взел своето решение, но дори тогава Риналдо не престана да му показва своята любов и разбиране, докато останалата част от неговото католическо семейство го дари единствено с раздразнение и разочарование. Сигурен беше, че и вуйчо му е бил изпълнен с подобни сантименти, но трябваше да му се признае, че никога, по никакъв начин кардиналът не им позволи да излязат на бял свят пред племенника му.
- Къде се намираш точно сега? - попита го Риналдо от другата страна на линията.
- В кола, недалеч от Ватикана.
- Защо си сменил номера си?
Въпросът беше по-скоро загрижен, отколкото любопитен.
Александър не знаеше как да отговори.
- Бях въвлечен в един вид... инцидент. Промяната беше препоръчителна.
Изведнъж тонът на вуйчо му охладня предупредително:
- Александър, искам да ме чуеш. Трябва да бъдеш внимателен. Много внимателен.
В стомаха на Трекио се образува камък.
- За какво говориш?
- Знам, че разследваш изцеряването на папата и появата на онзи човек в „Сан Пиетро“ - отговори Риналдо. - Също така знам, че се ровиш в убийствата на двама професори.
Александър пребледня, хватката му върху телефона и волана на колата изведнъж се стегна.
- Откъде имаш тази информация? Да не ме следите?
- Не е важно откъде знам, Алекс. По-добре да не знаеш. Важното е да ме разбереш, като ти казвам, че се случва нещо много по-голямо, отколкото можеш да проумееш.
- Следят ли ме? - попита Трекио, беше объркан. - Наблюдаван ли съм от Ватикана?
Дали магистериумът не правеше точно това със свещениците, които го напускаха? Или пък с журналистите?
- Алекс, моля те. Няма време да се впускаме в подробности - отвърна вуйчо му умолително. - Но колкото повече навлизаш в това, в толкова по-голяма заплаха се превръщаш за... за...
- За кого, вуйчо?
Риналдо се поколеба, след което изръмжа следващите думи:
- За хора, които няма да се подвоумят да елиминират онези, които представляват заплаха за тях.
Александър преглътна и погледна към Габриела, която беше вдигнала очи от списъка на ИОР и следеше внимателно разговора му. Инспекторката знаеше, че нещо не е наред, но можеше да чуе само едната страна.
- Трябва да ми кажеш нещо повече от това - настоя Трекио към вуйчо си. - С кого си имаме работа?
Почака за отговор, но такъв не дойде.
- Вуйчо Риналдо?
Погледна към дисплея на телефона. Връзката беше прекъснала.
33
9,51 часът.
Централен Рим
- За какво беше всичко това? - попита Габриела нетърпеливо.
Александър остана мълчалив за известно време, когато разговорът е вуйчо му приключи. Нещо очевидно не беше наред.
Изведнъж мъжът се пресегна и включи радиото на колата. Започна да преминава през станциите без никакъв интерес и се спря на първата, чийто сигнал беше добър, все едно се нуждаеше от някакъв шумов фон, който да го разсее от мислите му.
- Алекс - настоя Габриела, - отговори ми. - Жената положи нежните си пръсти върху неговите. Неочакваният контакт с друго човешко същество като че ли успокои репортера.
- Наясно си, че вуйчо ми е кардинал - най-накрая заговори Трекио, - така че знаеш къде се намира и с какво се занимава в момента.
- Срещнал ли е странника? Сподели ли ти нещо за него?
- Не. Едва го спомена. Предупреди ме за нашето разследване.
Габриела застина.
- Откъде вуйчо ти знае какво разследваме?
Александър поклати глава.
- Нямам никаква представа, а той не ми каза. Предупреди ме, че навън има хора, които знаят какво търсим. Хора, с които не искаме да се замесваме.