![Dominus [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/3/4/8/1/9/dominus-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Dominus [bg]». Краткое содержание книги:
- Малко е късно за това. Бих приела престрелката от предната вечер като доста солиден знак, че вече сме се замесили с тях.
Александър потръпна от казаното от Габриела. Както много често се беше уверявал в миналото, инспекторката можеше да разчита израженията на лицето му толкова добре, все едно бяха думи, изписани на лист хартия. Очевидно някой ни преследва, но откъде вуйчо ми може да знае това? Дали предупреждението му не беше просто предчувствие - гласът на загрижеността, който се обажда точно в този момент, в който преживявам най-травмиращите събития в живота си? Но Габриела знаеше, че Александър не вярва в съвпадения. Не и на подобно равнище. Откъде може да знае какво разследваме? Откъде може да знае кой е след нас? И в крайна сметка, защо въобще някой ни преследва?
Инспекторката наруши мислите му:
- Вуйчо ти спомена ли кои са тези хора?
- Не мисля, че можеше да го стори. Звучеше така, все едно е поел огромен риск, за да ми се обади. Искаше разговорът да е кратък.
Габриела погледна към листовете в скута си.
- В такъв случай предупреждението му не ни е от особена полза. - Жената вдигна отново поглед и забеляза смутеното изражение на Александър. Изведнъж ѝ се прииска да го отклони от смазващите го и тревожни мисли, които нямаше да го доведат доникъде. Смяната на темата изглеждаше най-приемливият вариант. - Защо не тръгваме, Алекс? Разгледах списъка, който ИОР ни дадоха. Ако в него има ценна за нас информация, аз не я виждам.
Александър даде на първа скорост и потегли, но главата му се тресеше.
- Трябва да има нещо.
- Тъй като не знам какво точно търсим, ми е трудно да го намеря. Просто са изброени всички клиенти и сътруднически корпорации. Бих очаквала същия списък от която и да е банка.
- Маркъс Крослър не е разполагал с повече вътрешна информация от нас - настоя Александър, - но някак си е успял да стигне до извода, че има нещо престъпмо в цялата тази работа. Нещо, което е свързал със странника.
- Той е имал повече време и повече подробности, с които ние не разполагаме - отговори Габриела. - На първо четене, единственото общо нещо между тези компании е, че са големи имена.
- Частните клиенти не са в портфолиото на ИОР. Единствените такива, които могат да си открият сметки във Ватиканската банка, са членове на курията и високопоставени църковни представители. В противен случай тя се занимава само с държавните финансови дела.
- Хм, като заговори за тези дела, списъкът с инвестиционните партньори на Ватикана изглежда така, както човек би очаквал. Само големи корпорации. „Юробанк“, Международният валутен фонд, „Селентис“, „Алвентикс“, „Сигнаджен“, „Финанца Италия“ и така нататък в същия ред на мисли.
Габриела не продължи да изброява имената на компаниите в списъка. Когато вдигна поглед от листовете, Александър се беше вторачил в нея. В очите му се четеше някаква странна напрегнатост, преди да се обърне отново към пътя. Инспекторката се запита дали допирът ѝ отпреди няколко минути не беше събудил спомени у него, с които не биваше да си играе. Но само след миг мъжът зави рязко и спря.
На лицето му не беше изписан копнеж.
- Прочети ми отново тези имена, които току-що изброи. - На лицето му беше изписано любопитство, така че Габриела се върна към разпечатката, без да задава допълнителни въпроси.
- „Юробанк“, Международният валутен фонд, „Селентис“, „Алвентикс“, „Сигнаджен“, „Финан...
- Спри - прекъсна я Александър. Предпазният колан му пречеше, но въпреки това успя да се извърне към жената. - В този списък упоменава ли се типът на взаимоотношения, които Ватиканската банка има с всяка от тези компании?
- Никъде не са отбелязани символите за евро или долар. Само фактът за някаква институционална връзка. - Инспекторката го изгледа учудена. - Алекс, какво мислиш?
- Има нещо общо между поне три от тези компании, като се изключи, че са огромни и богати. - Пръстите му барабаняха върху сивата пластмаса на волана и изведнъж застинаха. - Да започнем от „Селентис“. Чувала ли си ги?
- Разбира се - отвърна Габриела. - Произвеждат витамините, които се продават във всеки супермаркет. - Виждаш и купуваш.
Фиеро беше истински лапнишаран, що се отнасяше до подобни хранителни добавки, та чак сама се срамуваше да говори по темата.
- Витамини, както и много други неща - съгласи се Александър. - Коя беше следващата... „Алвентикс“?