Dominus [bg]

- Мoгa ли да предположа, че сте тук, за да прецените дали сме корумпирани, или не?

Въпросът на германеца Ернст Холцман, президент на ИОР, беше зададен с усмивка на възпълното му розово лице и очарование, което беше обезоръжаващо. Нищо около него не подсказваше, че мъжът е част от измамни дейности и престъпни схеми, за които обществото предполагаше, че се извършват във Ватиканската банка. Вместо това Холцман приличаше на селски пекар от някоя приказка: с розови бузи, весел, закръглен. Той се усмихваше топло зад перфектно кръгли очила, а оредяващата му коса се спускаше върху челото му по начин, който беше по-скоро комичен, отколкото отблъскващ.

-      Не, не сме тук за това - обясни Габриела извинително. Явно посрещачката им беше споделила възгледите си в лобито. - Съжаляваме, ако сте останали с подобно впечатление. - Инспекторката стрелна Александър с остър поглед. - Тук сме, за да потърсим помощ за разследването, върху което работим.

Мъжът усети неудобството на Габриела.

-      Моля ви, не се безпокойте. Ще се радвам да ви помогна с каквото мога, макар да не знаех, че банката ни е замесена в полицейски случай. - Президентът им направи знак да се разположат на двете кожени кресла срещу бюрото му. - Желаете ли нещо за пиене?

И Александър, и Габриела отказаха, но домакинът им си наля малко от нещо, което приличаше на уиски. Явно сутрешният час не го притесняваше, за да поддържа навика си.

-      Често чувам обвинения в корупция - отвърна мъжът, седна на мястото си и отпи глътка. - Навярно няма да се изненадате колко много хора идват тук с мисълта, че са попаднали в сърцето на някакво огромно престъпно начинание. - Президентът се усмихна, зъбите му бяха бели, но криви. Устните му бяха яркочервени - цветът на крещящите червила - което му придаваше комичен аспект, напълно съвместим с целия му външен вид.

-      Грешат ли? - попита го Александър, прекалено нападателно.

-      Определено имат причина да вярват в това - отвърна Холцман. Мъжът не губеше самоконтрола си дори и за секунда. - Всичко идва от територията. Знаех, че е така, още в деня, в който папата ме назначи на поста. Ние сме финансовата ръка на Църквата, а Църквата е институция с огромна сила и съществено богатство. Двете неща винаги будят подозрения.

Президентът говореше ерудирано. Видимо беше, че тази негова начетеност не бе единствено във финансовите науки. Думите му бяха напълно уместни и изказани със завладяваща искреност.

-      Имало е доста хора, които са били подозрителни към банката в миналото - възпротиви се Александър.