Dominus [bg]

Трекио вдигна ръка в подигравателно оттегляне.

-      Виновен. - Той бръкна в джоба си, извади от там нов пакет MS с филтър, който си беше купил заедно с телефона, и запали цигара. - Срещата въобще не протече както очаквах.

-      По-късно двамата ще си поговорим за отношението ви към Църквата, господин Трекио - каза Габриела. - Още малко преживявания като това и вероятно ще успея да те върна в духовенството.

Александър се усмихна. Бяха се запътили към малкия тъмнооранжев опел. Централното му отключване се задейства. Инспекторката говореше за бъдещето.

-      Както каза - продължи Габриела, - гостоприемството на банката беше малко обезпокоително.

-      Радвам се да разбера, че е останало някакво подозрение у теб.

Фиеро поклати глава.

-      Само дотолкова, че може да сме тръгнали по напълно погрешна следа.

-      Защо мислиш така?

-      Предимно заради откровеността на президента на банката. Крослър и Този са смятали, че разкриват тайни, и ние тръгнахме по техния път с това предположение. Но очевидно Холцман нямаше какво да крие. Даде ни шибания списък с партньорите си, без да се замисли и за секунда!

Жената отново започна да се кръсти.

Алекс вдигна едната си вежда. Превзетата и професионална фасада на Габриела Фиеро понякога се пропукваше достатъчно, за да пропусне някоя полицейска грубост на повърхността, която, заедно с редицата ѝ странности, беше от нещата, които харесваше у нея.

-      Не бъди толкова сигурна - каза репортерът. - Този списък не означава нищо, докато не го проверим и не потвърдим, че информацията в него е вярна.

-      Ще се заема с това - отвърна Габриела и кимна. - Откарай ни в някое кафене. Холцман може и да пие уиски преди десет, но на мен едно лате ще ми дойде много добре. И махни тази цигара. Леля ми ще се оплаква от миризмата върху дамаската на колата месеци наред.

Александър се ухили, хвърли полуизпушената цигара през прозореца и запали двигателя. Преди да успее да потегли, новият му телефон започна да звъни. Извади апарата от джоба си и когато видя номера, изписан на дисплея, лицето му се изкриви от изненада.

Поредицата от цифри беше същата, на която изпрати съобщение по-рано днес. Александър и вуйчо му поддържаха връзка чрез SMS-и, откакто текстовите съобщения бяха навлезли в ежедневието на хората, и тази сутрин Трекио изпрати такъв на кардинала по навик. Тъй като в миналото бяха обсъждали заедно липсата на достъп до ИОР, на Алекс му се стори, че посещението му в Института би било интересно за възрастния Трекио.

Предвид настоящата ситуация във Ватикана и статута на вуйчо му там, Александър не очакваше да получи отговор. Подобно обаждане дори не би трябвало да бъде възможно.

Репортерът прие разговора с по-голямо нетърпение от обикновено.

-      Ало?

-      Александър, ти ли си?

-      Вуйчо Риналдо, не мога да повярвам, че си ти. Мислех, че сте привикани. Как успя да ми се обадиш?