Край Бизоновото езеро

Те дойдоха едва по пладне. Въпреки предпазливостта на тримата ловци индианците бяха открили мястото, където белите бяха слезли на сушата. Но тъй като не намериха никаква следа от сала, предположиха, че ловците са продължили да плават с него по течението.

Чак сега Черната птица взе решението си. Той нареди да го вържат на един кон и пое, придружаван от всички воини, към мястото, където според доклада на пратеника го чакаха апачите.

Слънцето заливаше с потоци зной пустинята, когато Черната птица пристигна с отряда си при каучуковите дървета, където предния ден бе седял с другите вождове край огъня на съвета. След претърпяното поражение и нощното преследване индианците се бяха събрали отново на същото място.

При появата на вожда, чието завръщане всички бяха очаквали с нетърпение, диваците избухнаха в радостни викове. Черната птица прие възгласите с достойнство и разпореди да го свалят от коня. При вида на раненото му рамо се чу общ вопъл. Вождът беше отнесен до огъня, където го настаниха да седне на земята…

През това време лагерът на златотърсачите беше без водач. Когато битката свърши и всеки легна да почива, дон Естебан повика Диас при себе си и се оттегли с него в палатката.

— Сеньор Диас, вие сте мъж, на когото мога да се доверя, нали? Запитаният се поклони в знак на съгласие.

— Така мисля, дон Естебан.

— Какво ви е мнението за Кучильо?

— Той, изглежда, е ваш довереник — отвърна уклончиво Диас.

— Не е такъв. Дайте ми, без да се безпокоите, открит отговор!

— Той е страхливец и мерзавец!

— Ние сме единодушни, както виждам! А какво мислите за неговото отношение към нападението?

— Той заслужава куршум, сеньор, ако трябва да кажа накратко мнението си.

— Вече си го получи, защото лежи там долу сред убитите.

— Кучильо? Не, сеньор, той не е сред тях.

— Не е? — попита Аречиса шокиран. — Но аз го видях как пада! Без съмнение… а, да, сега се сещам… после го нямаше на мястото, където се строполи.

— Видяхте ли коня му?

— Не.

— Сред преследвачите не може да е бил.

— Не беше с тях. Вероятно знаете как се вмъкнаха индианците в нашето укрепление?

— През пробива. По дяволите, сега разбирам какво искате да кажете! Той е офейкал.

— Веригите на колите бяха откачени. Това може… ах, само той може да го е сторил!

— Нека го потърсим, дали наистина не е тук някъде!

Те излязоха от палатката и започнаха усърдно да търсят липсващия, но напразно.

— Нещата се потвърждават, той е изчезнал — отсече Диас.

— И аз зная накъде — отговори Аречиса.

— Аз също.

— Откъде пък ще знаете вие, Диас? — попита дон Естебан учудено.

— Разсъждавам, а толкова е близо до ума, че всеки би се досетил.

— Споделете с мен!

— Вчера той тръгна с коня си, за да доведе диваците при нас, за да останат по-малко участници в делбата на бонансата. Това е лесно за проумяване. А днес се е отправил към Златната долина, която е някъде наблизо, с намерението да извлече някаква изгода.