Преследване на времето (Изкуството на свободата)
- Автор: Грънчаров Ангел
- Язык: болгарский
- Жанр: Философия
Электронная книга - «Преследване на времето (Изкуството на свободата)». Краткое содержание книги:
определяна от недоволството от настоящето, всъщност се трансформира в безпокойство и неудовлетвореност от самия себе си (пораждаща несигурност в своето бъдеще) и по-нататък в опити за страстно търсене на себе си в представата за друго време, в което животът би (е) бил прекрасен, хармоничен, пълноценен и вълнуващ. Романтическото миросъзерцание (или по-скоро жизнено чувство, обуславящо гледането на света), което на този етап все още не е прерастнало в цялостен мироглед, по парадоксален начин съчетава недоволството от себе си и от своя живот и така жадуваната хармония на един идеал за човечност и живот, който този (сега и тук протичащ живот) съвсем не може да му предложи. Първата възможност за изход от това основно противоречие на живота (на непосредствения и личен живот), е бягството във вече преживяното — било от човека, било от човечеството. По този път се върви към някакво илюзиорно единение с отдавна отминалия и прекрасен златен век на древността или на първичния непосредствен живот («в лоното на майката-природа»), до това се свежда вглъбяването в «романите» за възвишени рицарски епохи или пък пренасянето чрез въображението в едни също така възвишени романски стилове на живот, устремени, подобно на катедрала, към висшето, небесното, Божественото. Такъв един екзистенциален (не просто художествен) романтизъм поставя твърде високи и чисти изисквания към живота изобщо, към човешкия живот «като такъв», на които обикновеният, съвсем прозаичен и делничен живот не е в състояние да отговори. На тази почва се поражда съвсем естествено дълбокото чувство за дисхармония, неудовлетвореност и обреченост, дори за безнадеждност и песимизъм, които са ни познати не само от литературата. Бягайки от непосредственото изживяване на течащите мигове на всекидневието във
романтикът намира едно чисто духовно удовлетворение в някакъв своеобразен естетически хедонизъм, хедонизъм не на чувствеността и на тялото, а на душевното блаженство и на възвишеността на човешкия дух. В по-практически план романтическата нагласа спрямо времето се изразява в жертване на настоящето и бъдещето, в саможертва на «непосредствената екзистенция» (емпиричния, всекидневен, изпълнен с прозаични грижи, безпокойства и неволи живот) и в крайна сметка на «собственото благополучие» (в чисто прагматичния смисъл!) — оценявано тук като безсмислено усилие за външно преуспяване, за користно «уреждане сред хората», като преследване на «пошли» интереси, амбиции и едни прекомерно плоски страсти. Другата страна — по-значимата, по-изразителната — на този екзистенциален процес се свежда до страшна вътрешна борба, самоосъждане, безпокойство, устремяване към «крайностите» и безуспешни опити за съчетаването им, «мятане» на съзнанието от мрачния песимизъм (от «Шопенхауеров тип»!) към някакъв прекалено възторжен оптимизъм и обратно, мнителност и самовлюбеност, откриване на «горчивите сладости» на индивидуализма, презрение към общностния живот и отчужденост от него, чувство за вина и за изоставеност, копнеж по неведомото и неизвестното, очакване на чудото, което из основи да промени живота и битието (но по възможност… «без мое участие»!), потъване в безкрайните пространства на мистичното и тайнственото, прекомерна непрактичност и отсъствие на всякакви прагматични склонности, тъпо усещане за безперспективност и безнадеждна самота и т. н. Но непосредственото изживяване на тези вътрешни дисонанси на човешкия живот подготвя душата (по механизма на «пресищането», на погнусата от безкрайното вживяване в едни и същи състояния) именно за непосредствения живот в настоящето, с което човек трябва да се справя всекичасно и ежеминутно. Ясно е, че тази «подготовка» се осъществява в един идеален план, не практически и като действия, а само като проект на почвата на нереализирани възможности, жизнени сили, душевни способности и перспективи — проект за избавление от абсурдния лабиринт и хаос, в който животът е попаднал, а също и като носталгия по автентичния живот, който все някога трябва да се сбъдне.