![Камерата [The Chamber-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/7/2/1/5/kamerata-the-chamber-bg-download.jpg)
Камерата [The Chamber-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Матуша Бенатова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Камерата [The Chamber-bg]». Краткое содержание книги:
— Браво! Точно това исках да чуя.
— Разбира се, може би ще имаме нужда от губернатора.
Сам изсумтя с отвращение и се отпусна на стола. Кръстоса десния си крак върху лявото коляно и погледна сърдито Адам.
— Споразумението е много ясно.
Така беше наистина. Почти цяла страница бе посветена на злобна атака срещу Дейвид Макалистър. Сам бе забравил юридическия език и бе използвал думи като „циничен“, „егоистичен“ и „нарцистичен“ и често споменаваше неутолимата му страст към рекламата.
— Значи не се имате с губернатора — каза Адам.
Сам изсумтя.
— Това не е много хубаво, Сам.
— Твоето мнение хич не ме интересува.
— Губернаторът би могъл да ти спаси живота.
— Така ли? Та именно заради него съм тук, в Отделението, и чакам да умра в газовата камера. Защо, по дяволите, ще иска да ми спасява живота?
— Не казах, че иска. Казах, че би могъл. Нека не изпускаме възможностите, които имаме.
Сам се ухили и запали цигара. После завъртя очи, сякаш момчето от другата страна на преградата бе най-тъпото същество, което бе виждал от десетилетия, и се облегна на левия си лакът, насочвайки към Адам кривия си десен показалец.
— Ако мислиш, че Дейвид Макалистър ще ми даде оправдателна присъда в последната минута, значи си глупак. Но нека да ти кажа как ще действа той. Ще ни използва и двамата, за да си направи най-голямата възможна реклама. Ще те покани в кабинета си и преди да си стигнал там, вече ще е уведомил журналистите. Ще те изслуша със забележителна искреност. Ще покаже сериозна сдържаност по въпроса дали трябва да умра. Ще насрочи втора среща, по-близо до датата на екзекуцията. А след като си отидеш, ще даде няколко интервюта и ще разгласи всичко, което си му казал. Отново ще разкаже за взривяването на кантората на Крамер. Ще говори за гражданските права и всякакви други радикални глупости за негрите. Вероятно дори ще се разплаче. Колкото повече се доближавам до газовата камера, толкова по-голям ще става циркът с телевизията и пресата. Той ще направи всичко възможно, за да бъде в центъра на вниманието. Ще се среща с теб всеки ден, ако му позволим. С негова помощ ще стигнем до камерата.
— Той може да го направи и без нас.
— И ще го направи. Помни ми думата, Адам. Един час преди да умра, той ще проведе пресконференция някъде, вероятно тук, може би в резиденцията си, ще стои там пред обективите на стотици камери и ще ми откаже снизхождение. И в очите на този негодник ще има сълзи.
— Един разговор с него няма да ни навреди.
— Ти го казваш. Върви и говори. А направиш ли го, ще се позова на втория параграф и ще те изритам обратно в Чикаго.
— Той може да ме хареса. Можем да станем приятели.
— О, и още как. Ти си внук на Сам. Каква страхотна история! Повече репортери, повече камери, повече журналисти, повече интервюта. Ще иска да се запознае с теб, за да може да те влачи със себе си. Ами че ти можеш да му осигуриш втори мандат.
Адам обърна страницата, записа си още нещо и заговори за друго, да се отклони от темата за губернатора.
— Къде си се научил да пишеш така? — попита той.
— На същото място, където и ти. Научихаме същите учени глави, които са ти преподавали. Истински съдии. Почитаеми съдии. Нафукани адвокати. Скучни професори. Чел съм същите глупости, които си учил.
— Не е лошо — каза Адам, докато преглеждаше друг абзац.
— Радвам се, че мислиш така.
— Виждам, че доста си практикувал тук.
— Практика. Какво значи практика? Защо адвокатите практикуват? Защо не могат просто да работят като всички останали? Водопроводчиците практикуват ли? А шофьорите на камиони? Не, те просто работят. Но не и адвокатите. Не, по дяволите. Те са специални и практикуват. При цялата им проклета практика човек мисли, че знаят какво правят. Предполага, че в края на краищата трябва да го правят добре.
— Обичаш ли изобщо някого?
— Това е идиотски въпрос.
— Защо да е идиотски?
— Защото седиш от другата страна на бариерата. И можеш да излезеш от онази врата и да си отидеш. А довечера можеш да вечеряш в хубав ресторант и да спиш в меко легло. От тази страна животът е малко по-различен. Не съм виждал луната от девет години. Държат се с мен като с животно. Имам си клетка. Имам смъртна присъда, която позволява на щата Мисисипи да ме убие след четири седмици. Затова, синко, ми е трудно да обичам и да проявявам съчувствие. Трудно е да харесваш хората в днешно време. Затова въпросът ти е глупав.
— Да не искаш да кажеш, че си обичал и си проявявал съчувствие, преди да дойдеш тук?
Сам се загледа през отвора в преградата и запуши.
— Още един глупав въпрос.