Следите остават
- Автор: Вежинов Павел
- Год: 1954
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Следите остават». Краткое содержание книги:
Източник: http://bgfilmi.bnt.bg/?p=178
Докато чакаха Чарли, полковникът излезе за малко и донесе в кабинета си няколко албума със снимки.
— Ако видиш диверсантите на снимка, ще ги познаеш ли? — попита той.
— Ще ги позная! — отвърна Пешо твърдо.
Той дълго прелиства коравите листа на албумите, дълго се взира в лицата, докато най-после възкликна:
— Ето го!
Полковникът трепна и се наведе над рамото на момчето. От една снимка сякаш ги гледаше със студените си мрачни очи диверсантът с грубото лице.
— Сигурен ли си?
— Напълно съм сигурен! — отвърна възбудено Пешо. — Бих го познал между хиляда души! Това е диверсантът, който постоянно мълчеше и само сумтеще с нос.
— Добра птица! — — каза полковникът замислен. — Рядък главорез!
Ако го заловим ще бъде чудесен успех!
Скоро Пешо откри между снимките втория член на диверсантската група — бившият майор с небръснатото лице. Но третия диверсант, който имаше такова лесно запомнящо се лице, той не можа да открие, макар да прерови два пъти албума. Не можа да намери портрета и на шофьора на диверсантите, но това беше лесно обяснимо, тъй като в тъмнината не бе успял да го разгледа достатъчна добре. Но и тия открития не бяха малки. Сега вече те имаха портретите и имената на двама от престъпниците, а това щеше извънредно много да улесни тяхната по-нататъшна работа.
Вече беше започнало леко да се развиделява, но улисани в работата, и двамата още не усещаха никаква нужда от сън. Небето порозовя, от прозореца влизаше прохладен утринен въздух. По улицата забучаха с моторите си първите автомобили, зачатка с железни шини каруца. Докато полковникът даваше по телефона нареждания за проследяване на леката кола на диверсантите, в кабинета въведоха Чарли.
Щом го видя, Пешо радостно стана от мястото си. Чарли изглеждаше малко смутен от неочакваното нощно повикване, но щом съзря приятеля си, лицето му светна.
— Чарли — започна веднага Пешо развълнуван, — помниш ли номера на леката кола!
— На коя лека кола? — вдигна учуден вежди Чарли.
— Ами че на тая, която миналата нощ доведе Тороманов у дома му?
Чарли и насън можеше да и каже номера.
— Разбира се! — отвърна той, като по навик весело намигна. — 1150!
Полковник Филипов бързо съобщи номера по телефона, после се запозна с новия си помощник. Макар да знаеше вече доста подробно цялата история с преследването на Тороманов, той отново разпита Чарли за всичко, което сам бе видял и преживял. Между другото той си записа всички подробности; за роклите, които Тороманова бе шила при майката на Чарли — цветове, модел, шарки, — но тоя път момчето не можа да му помогне много, отговорите му бяха доста неопределени.
— Май че кола и рокля не е едно и също! — пошегува се полковникът.
— Не е! — въздъхна Чарли. — Виж, да беше Юлия, всичко щеше да каже!
Телефонът отново позвъня, полковникът вдигна слушалката. Както винаги, по лицето му не можеше да се познае каква, новина е чул — важна или съвсем маловажна.
— Продължете търсенето! — каза той кратко и затвори телефона.
После, като се обърна към момчетата, добави със сериозен глас:
— Кола с номер 1150 е излязла от София към 2:30 през нощта!
Пешо и Чарли бързо се спогледаха.
— Казвам ви го — продължи полковникът, — понеже разбрах, че сте сериозни момчета, достойни за пълно доверие, които на всичко отгоре умеят добре да пазят тайна!
— Ще ги хванете ли, другарю полковник? — попита Пешо тоя път едва ли не умолително.
— Разбира се, че ще ги хванем, мойто момче… Полковникът отиде до прозореца, постоя малко там загледан в далечното румено небе, после хвърли загрижен поглед на часовника си.
— Вие сте уморени, трябва да си починете! — каза той топло, с бащински тон. — Моята кола ще ви заведе по домовете.
— Няма ли да ви потрябваме за нещо, другарю полковник? — попита Пешо със свито сърце.
Полковникът го шляпна по бузата.
— Ако ми потрябвате, веднага ще ви извикам! Разбира се, вие не трябва да се отделяте много далече от дома!
— Ще бъдем на пост! — отвърна с гордост Чарли.
— Все пак най-хубаво е да поспите! Тая сутрин аз ще поговоря и с останалите ваши другарчета, за да попълним съвсем картината!
— А след това? — попита Пешо.
Полковникът го изгледа с дълъг внимателен поглед.
— След това за тая сутрин ни остава още една работица — да посетим антикварната книжарница!