Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
— Хубаво — казвам примирено, като се опитвам да насъбера останките от женското си достойнство. — Явно комуникацията помежду ни куца, ама карай да върви. — Хвърлям поглед към Луси, която продължава да зяпа във вътрината и да се преструва, че не надава ухо какво си говорим. — Не си падам по гаджето ти, кълна се — подвиквам й аз. — И никога не съм си падала. Хайде, чао!
След което се отдалечавам с бодра крачка от тях, стабилно лепнала широка безгрижна усмивка върху лицето си.
Като свивам зад ъгъла обаче, усмивката ми доста бързо се изпарява и след няколко крачки се отпускам тежко на някаква пейка. Колкото и да не ми се иска да е така, но, да си призная, чувствам се унижена. Цялата тази работа, естествено, е безумно комична. Искам да кажа това, дето Том Уебстър си мисли, че съм влюбена в НЕГО. Ама така ми се пада, като се държа прекалено любезно с родителите му и се преструвам, че ме интересуват скапаните му кухненски шкафове и плочки. Следващия път, когато ми заговорят за него, ще се прозея с досада или просто ще си тръгна. Или пък ще почна да им разправям за моето гадже, ха-ха. Това ще им запуши устата на всички, нали така? Пък всъщност, на кого му пука какво си мислят за мен?
Добре де, знам, знам. Знам, че изобщо не трябва да ми пука какво си мислят Том Уебстър и мацката му. Ама въпреки това… да си призная, малко ми е терсене. Защо, по дяволите, АЗ си нямам гадже? В момента дори няма никой, по когото да си падам. Последната ми сериозна връзка беше с Робърт Хейман, а с него се разделихме преди цели три месеца. А на всичкото отгоре него дори не съм го и харесвала особено много. Викаше ми „миличко“, а когато ходехме заедно на кино, имаше навика да се майтапи с мен, като ми закрива очите с ръце при някои по-така сцени. И въпреки че на няколко пъти му казах да престане, той пак продължи да го прави. Направо ОТКАЧАХ. Дори сега, като си го спомня, усещам как се напрягам и цялата настръхвам от яд.
Ама все пак беше гадже, нали така? Някой, на когото да звъннеш през работно време, с когото да ходиш по купони и да го използваш като тапа за запушване на устата на разни досадници. Може би пък не трябваше да го зарязвам, а? Може пък да си беше съвсем наред човекът.
Въздъхвам дълбоко, ставам и отново поемам по улицата. Като цяло, доста скапан ден. Първо ме уволняват, а после Том Уебстър се държи снизходително с мен. А на всичкото отгоре сега няма и с какво да си запълня вечерта. Мислех си, че ще се прибера скапана от цял ден работа в бутика, затова и не си дадох труд да си организирам нещо.
Е, имам поне двадесет лири.
Хм, двадесет лири. Добре де, ще си купя двойно капучино и пакет шоколадови бисквити. И две списания.
Някакъв аксесоар или пък козметика. Или едни обувчици. Всъщност, действително ИМАМ НУЖДА от нови обувки — пък и преди време видях в „Хобс“ едни наистина много сладички, с квадратна муцунка и доста нисък ток. След като си изпия кафето, ще отскочи дотам, таман ще видя и новата им колекция от облекла. Господи, заслужавам малко да се поглезя след този кошмарен ден. Имам нужда и от нови чорапи за работа. А, да, и от несесер за нокти. Може би и от някоя книга, която да си чета в метрото…
Когато стигнах в „Старбъкс“ и се наредих на опашката, за да си взема капучино и бисквитки, вече се чувствах много по-щастлива.
----------------------------------------------------------------------------
Миз Ребека Блумууд
Бърни Роуд 4, ап. 2
Лондон
15 март 2000 г.
Скъпа миз Блумууд,
Фърст Банк Виза карта № 1475839204847586
Благодаря за писмото Ви от 11 март.
Предложението Ви за безплатен абонамент за „Успешно спестяване“ е изключително любезно, както и поканата Ви за обяд в „Иви“. За Жалост, на нас, служителите на Фърст Банк Виза, ни е забранено да приемаме подобни подаръци.
Надявам се в най-скоро време да получим просроченото минимално заплащане по кредита Ви, което възлиза на 105.40 лири стерлинги.