Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))
- Автор: Кинсела Софи
- Язык: болгарский
- Переводчик: Корнелия Великова-Дарева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайният живот на Беки Б. ((Маниашки роман))». Краткое содержание книги:
— Можете да си вземете друг чифт — предлагам припряно, като се старая да звуча колкото се може по-дружелюбно.
— НЯМА друг чифт — ледено отсича момичето. — Взех ги от рафта за намалени стоки.
— Мисли, Ребека, мисли! — казва настойчиво Даниел. — Може да си ги прибрала някъде?
— Ами… може — отвръщам неопределено. — Тук беше такава навалица, че нищо чудно да съм ги сложила на рафта и предполагам, че някоя друга клиентка ги е взела — допълвам и леко присвивам рамене, един вид „Знаете ги каква напаст са клиентките“.
— Момент — изведнъж казва остро момичето. — Какво е това там?
Проследявам погледа й и замръзвам. Зебровите дънки са се плъзнали и част от тях се подават изпод завесата на кабинката до щанда. За момент и трите оставаме втренчени в тях.
— Божке — успявам да кажа най-сетне, — ето ги и тях!
— А какво всъщност правят там? — пита Даниел.
— Не знам — отвръщам. — Те може би… — Преглъщам, стараейки се да мисля колкото се може по-бързо. — Може би са…
— СКРИЛИ сте ги! — невярващо възкликва момичето. — Нарочно сте ги скрили! Първо не ми дадохте да ги пробвам, а после сте ги скрили!
— Предположението ви е смешно! — отговарям колкото се може по-убедително, но усещам, че се изчервявам.
О, Боже, защо съм се родила такава, че да се изчервявам, ЗАЩО!
— Ти, малка… — избухва момичето, но на секундата се овладява и се обръща гневно към Даниел: — Искам да направя официално оплакване.
— Ребека — казва Даниел, — ела в офиса ми, моля.
Чакай сега малко, ама тя няма ли да ме подкрепи? Няма ли да защити екипа си пред обществото? Какво става с „обединения фронт“?
— Веднага! — добавя остро Даниел и аз чак подскачам от уплаха. Докато вървя бавно към офиса й (ама че „офис“, по-скоро килерче за метли), виждам другите продавачки да ме зяпат и да се побутват. О, Боже, какъв срам! Но пък всичко ще се оправи, сигурна съм. Ще се извиня и ще обещая да не правя повече така, може и да предложа да работя извънредно. Стига само да не ме…
Е, не, не мога да го повярвам! Уволни ме! Не съм работила и един ден и вече ме изхвърлиха. Бях толкова шокирана, когато ми го заяви, че почти се разплаках. Мислех, че се спрявам страхотно — така де, като изключим инцидента със зебровите дънки. Очевидно обаче скриването на дреха от клиент е едно от онези неща, които водят до автоматично уволнение. (Но пък НЕ Е ЧЕСТНО да ме уволнява, защото изобщо не ме предупреди за това по време на интервюто!)
Докато свалям сивите панталони и тенйска в една от кабинките, на сърцето ми ляга камък. Кариерата ми в модния бизнес приключи дори още преди да е започнала. За отработените днес часове ми дадоха само двадесет лири — и на всичкото отгоре Даниел каза, че това било проява на великодушие от нейна страна. А като я попитах дали мога да си избера набързо някои дрешки, които да купя, използвайки служебната отстъпка, ме изгледа така, сякаш й се иска да ме удари.
Мамка му, всичко се прецака. Няма работа, няма пари, няма отстъпка, само някакви си мижави двадесет лири. Унило се повличам по улицата, пъхнала дълбоко ръце в джобовете си. Двадесет мижави лири! Какво ли пък може да направи човек с…
— Ребека!
Вдигам рязко глава и се озовавам лице в лице с човек, когото си давам сметка, че познавам. Ама кой всъщност е той? Това е… това е… това е…
— Том! — светва ми изведнъж. — Здравей! Ама че изненада!
Наистина си е изненада! Том Уебстър в Лондон! Какво ли прави тук? Не трябваше ли да е в Рейгейт, да си лепи средиземноморските плочки или нещо подобно?
— Запознай се с Луси — казва той гордо и побутва към мен някаква мацка, която държи в ръцете си някъде около шестдесет и пет торби от маркови бутици. Не, не мога да повярвам на очите си! Та това е същото момиче, което само дето не изкупи „Али Смит“ — и което все повтаряше, че приятелят й щял да плати всичко. НЯМА НАЧИН да е имала предвид…
— Ама вие да не сте гаджета? — питам като пълна тъпачка. — Ти и тя?
— Да — отвръща Том и ми се ухилва широко. — От доста време вече.
Тотална безсмислица! Защо Дженис и Мартин и дума не обелиха за това, че Том си има гадже? А пък ми разправиха надълго и нашироко за всички останали промени в живота му!
Хайде бе, Том, дето си падаше по мен, си има гадже!
— Здравейте! — казва Луси.
— Здрасти — поздравявам на свой ред. — Аз съм Ребека. Сьседското момиче. Другарчето от детинство. И тъй нататък.
— О, РЕБЕКА — отронва тя и хвърля бърз поглед към Том.
Това пък какво значи? Да не би да са говорили за мен? О, Боже, да не би Том все още да си пада по мен? Доста неудобно положение.
— Точно така! — отвръщам ведро и лекичко изхихиквам.