Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)». Краткое содержание книги:
Студените сини сенки под дърветата изглежда се разпростираха все повече. Те бяха по-тъмни пред нея, където бяха следите от копита. Странно, гората зад нея изглеждаше почти светла и подканваща. „Някой не иска да продължа.“, помисли тя. Това беше… доста обнадеждаващо. Но здрачът беше мъглив и блещукаше неприятно. Какво ли не можеше да я чака там.
Тя също чакаше. Осъзна, че чакаше Нак Мак Фийгъл, надявайки се въпреки всички разумни основания, че ще чуе внезапен вик, дори „Кривънци!“ (Тя беше сигурна, че това е ругатня.)
Тя извади жабока, който лежеше, хъркайки на дланта й и го мушна с пръст.
— Кво? — изкряка той.
— Стоя в гората на лошите сънища, сама съм и мисля, че се стъмва, — каза Тифани. — Какво да правя?
Жабокът отвори замъглено око и каза: — Напусни я.
— Това не е много голяма помощ!
— Най-добрият съвет е това. — измърмори жабокът. — Сега ме върни обратно, студът ме прави летаргичен.
Неохотно Тифани го върна в джоба на престилката си и ръката й напипа „Болести по овцете“.
Извади я и я отвори наслуки. Там имаше лек за Газове, но беше зачертан с молив. В полето беше написано с едрия закръглен грижлив почерк на Баба Болежкова:
„Това не върши работа. Една чаена лъжица терпентин върши работа.“
Тифани грижливо затвори книгата, и я върна полекичка, за да не обезпокои спящия жабок. После, стисна тигана по-силно и пристъпи в дългите сини сенки. „Как може да има сенки, когато няма слънце?“, помисли тя, защото беше по-добре да мисли за такива неща, отколкото за други, по-лоши, които й бяха в ума. Но тези сенки не се нуждаеха от светлина да ги създаде. Те пълзяха в снега и се дърпаха, когато тя вървеше срещу тях. Това поне беше някакво утешение. Те се трупаха зад нея. Следваха я. Тя се обърна и тропна с крак няколко пъти и те побягнаха зад дърветата, но тя знаеше, че прииждат пак, когато не гледа. Тя видя в далечината пред себе си сънтутник, наполовина скрит зад дърво. Изкрещя и размаха тигана заплашително и той се бързо се заклатушка нанякъде. Когато се огледа наоколо, видя още два далече зад нея.
Следите водеха нагоре към нещо като по-гъста мъгла, която светеше слабо. Тя тръгна натам. Нямаше друг път. Когато стигна върха на възвишението, погледна надолу в плитка долчинка. Там имаше четирима сънтутници — големи, по-големи, отколкото беше виждала досега. Те седяха в квадрат, тантурестите им крака протегнати пред тях. Всеки имаше златен нашийник, с верига.
— Опитомени? — Тифани се зачуди на глас. — Но…
„… кой ще сложи нашийник на врата на сънтутник? Само някой, който може да сънува толкова добре, колкото могат и те. Ние опитомяваме овчарските кучета, за да ни помагат да пасем овцете, да ги подкарваме,“ мислеше си тя. „Кралицата използва сънтутниците, за да подкарва сънищата…“
В центъра на квадрата, образуван от сънтутниците, въздухът беше наситен с мъгла. Следите от копита и следите от стъпките на Роланд минаваха покрай опитомените сънтутници и влизаха в облака. Тифани се завъртя наоколо. Сенките се втурнаха назад. Нямаше нищо друго наблизо. Нито птици пееха, нищо не се движеше в гората. Но тя виждаше сега три сънтутника, техните големи лица, като от клисаво тесто, се взираха в нея иззад един пън.
Сега нея я подкарваха. В този момент би било добре да има някой наоколо, който да извика нещо като: „Не! Твърде е опасно! Не го прави!“ За нещастие, такъв нямаше. Тя щеше да извърши акт на нечувана храброст и никой нямаше да знае, ако тръгне на зле. Това беше плашещо, но също и… дразнещо. Ето какво беше… дразнещо. Това място я дразнеше. Цялото беше глупаво и странно. Чувството беше същото, както когато Джейни изскочи от реката. От нейната река. И Кралицата отвлече нейния брат. Може би беше егоистично да мисли така, но гневът беше по-добър от страха. Страхът беше влажна студена каша, но гневът имаше остър ръб. Тя можеше да го използва. Ще я подкарват те значи! Като някоя… овца!
Добре, една разгневена овца може да прогони лошото куче скимтящо.
Така…
Четири големи сънтутника, седящи в квадрат. Трябва да е голям сън.
Вдигнала тигана на височината на рамото си, за да фрасне всичко, което дойде наблизо, и подтискайки натрапчивото желание да отиде до тоалетната, Тифани се спусна по нанадолнището, през снега, през мъглата… и навлезе в лятото.