Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)
- Автор: Пратчетт Теренс Дэвид Джон
- Серия: Светът на диска #30
- Язык: болгарский
- Переводчик: de Cyrvool
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дребнио волен народ (Едно приключение на Тифани Болежкова)». Краткое содержание книги:
Тифани беше виждала такава храна само на картинка. Никой не гладуваше в чифлика, но дори когато храната беше е в изобилие, например на Прасоколеда или след жътва, тя никога не изглеждаше като тази. На село храната е предимно в бяло или кафяво. Никога не е розова или синя, и никога не трепти.
Тук имаше неща на клечки, и неща, които блестяха и лъщяха в купи. Нищо не беше семпло. Всичко имаше или крем отгоре, или шоколадена глазура, или хиляди малки цветни топчици. Всичко беше вито или глазирано или прибавено към друго или миксирано. Това не беше храна; беше това, което ще стане храната, ако е била добра и е отишла в рая на храните.
Това не беше само за ядене, беше цяло шоу. Беше пълно с купчини зеленина и огромни аранжименти от цветя. Тук там грамадни прозрачни скулптури се мъдреха като крайъгълни камъни в този пейзаж от храна. Тифани се пресегна и докосна един блестящ петел. Беше от лед, влажен под пръстите й. Имаше и други… весел дебелак, купа плодове, всичките изрязани от лед, лебед…
За миг Тифани беше изкушена. Изглежда беше минало доста време, откакто не беше яла нищо. Но пък беше толкова очевидно, че храната изобщо не е храна. Тя беше примамка. Все едно и казваше: „Здравей, малко детенце. Изяж ме.“
„Почвам да му хващам цаката.“ — помисли си Тифани. „Добре, че създанието не е сетило за сирене…“
… И ето ти го сиренето. Внезапно се оказа, че сиренето винаги си е било тук.
Тя беше виждала картинки на много различни видове сирена в Алманаха. Тя беше добра в правенето на сирене и винаги се беше чудила какъв ли вкус имат другите сирена. А тук имаше чуждестранни сирена със странни имена като Камънбррр, Пикантна Мочарела, Размазан, Брей с Аристократична плесен и легендарното Ланкърско Синьо, което трябваше да бъде заковавано към масата, за да не напада другите сирена.
Само мъничко вкусване сигурно няма да навреди. Не е същото като да ядеш, нали? Все пак, тя се контролираше, нали? Нима тя не беше прозряла съня? Така, че няма да има никакъв ефект, нали? И… що за изкушение може да е това за когото и да е, точно пък сирене… Добре де, сънтутникът е добавил сиренето, веднага щом тя помисли за него, обаче…
Тя вече държеше нож за сирене. Не помнеше да го е взимала.
Капка студена вода капна на ръката й. Това я накара да погледне най-близката блестяща ледена скулптура. Сега тя беше пастирка, с рокля, все едно е натъпкала дисаги в нея, и голямо боне. Тифани беше сигурна, че когато я погледна преди, беше лебед.
Гневът се върна. Без малко да бъде направена на глупачка! Тя погледна ножа за сирене и му каза:
— Стани меч!
Макар че сънтутникът правеше съня, все пак тя беше тази, която сънува. Тя беше истинска. Част от нея не спеше.
Нещо издрънча.
— Поправка, — каза Тифани — Стани меч, който да не е толкова тежък.
Този път си имаше нещо, което да може да държи.
Нещо в зелената украса зашумоля и от там се подаде червенокоса глава.
— Псът, — прошепна тя. — Не ручай ора-да-уврите!
— Малко закъсня!
— Епа гявол си е тоя дърт сънтутник, дето се разправяш с него тук. — каза Роб Секигоопрай. — Нечеше да ни пусне съньо, доде не земеме подходящо облекло.
Той излезе, изглеждайки много смутен в черен костюм с папийонка. Чу се още шумолене и другите пиктсита се измъкнаха от зелената украса. Изглеждаха малко като червенокоси пингвини.
— Подходящо облекло ли? — зачуди се Тифани.
— Епа да. — каза Прост Уили, който имаше парче маруля на главата си. — И тея панталони мънечко ме стегат отдоле, да ти кажем я.
— Забелеза ли я вече тварта? — попита Роб Секигоопрай.
— Не! Много е претъпкано!
— Че ти помогнем да го видиш. — каза Роб Секигоопрай. — Нещото не мой се крие, ако си току до него. Ма да внимаваш! Ако си помисли, дека че му джаснеш едно, не се знай какво че опита. Ха се разпръснете, момци, и се престорете, че се забавлявате.
— Кво? Имаш предвид да се напием, и да се бием, и таквоз? — не повярва Прост Уили.
— Кривънци, не мо’ем да повервам. — завъртя очи Роб Секигоопрай, — Не ма, ахмак с ахмак! Това е тузарско парти бе! Туй че рече да водите светстки разговори и да се смесювате с тълпата.
— Ааа, я съм прочут смесвач! Нема дори да вденат, че сме тук! — въодушеви се Прост Уили. — Айде!
Дори насън, дори на изискан прием, Нак Мак Фийгъл знаеха как да се държат. Щурмуваш лудо и крещиш… любезно.
— Убаво временце за туй време на годината, нали, бе тъпанар?
— Ей, овнешка главо, нечеш ли да подадеш пържени картофки на старото другарче?