Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: canterbury tales #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Песента на палача (Загадката, разказана от Дърводелеца на поклонниците по пътя от Лондон към Кентърбъри)». Краткое содержание книги:
Младият занаятчия Саймън Котърил пристига в красивия град Глостър, изпълнен с надежди за бъдещето. Но само за няколко дни неопитният провинциалист остава без пари, дрехи и подслон, и е принуден да стане кралски палач. Скоро му става ясно, че хората, с които работи, крият някаква тайна.
Кметът и старейшините на Глостър са обезпокоени. От известно време от града са започнали да изчезват млади момичета. Открити са обезобразените им трупове и градските първенци са принудени да пристъпят към действие. На таен процес три вещици са осъдени на смърт. Младият Саймън и останалите палачи трябва да екзекутират жените на мястото, където са извършвали ужасните си престъпления — в гората Дийн.
Престъпниците са наказани, но това е само началото на ужаса за кралските палачи. На свобода е останал повелителят на вещиците — безлика, забулена в тайнственост фигура. Неизвестният Господар преследва всеки, който е замесен в обесването на трите жени, а междувременно труповете на обесените изчезват. Когато Саймън вижда покойния си предшественик да се разхожда жив и здрав из гората Дийн, му става ясно, че трябва да разчисти свърталището на вещиците и да разобличи незнайния им Господар, за да спаси собствения си живот.
— Как са намерили Ратолиър това място? Как се ориентират? — попита Саймън.
Главният лесничеи посочи с палец към един от разузнавачите.
— Има и по-лесни пътеки, но те са тайни. Ако бяхме минали по тях, Ратолиър щяха да разберат, че идваме. Прилича на Лондон — продължи той. — Бях там, точно преди старият крал да умре. Чудех се как някой може да се оправи в онзи лабиринт от алеи, но открих хора, които биха се справили и с вързани очи. В гората е същото. Той тихо се засмя. — Или поне не е по-малко опасно. По-добре се наспете.
Поделиха си малко сушено месо и сух хляб, мехът с виното обиколи всички.
— Яжте, пийте и спете — прошепна главният лесничеи. — Утре ще се изкачваме.
Саймън и Мухоловката си шепнеха какво би могло да се случи.
— Радваш ли се, че си тук? — попита Саймън.
— Със сигурност — усмихна се Мухоловката в тъмнината. — Мастър Котърил, малко неща притежавам, но бих дал всичко, за да видя как горят трите Ратолиър.
Събудиха Саймън още по тъмно. Студена, гъста мъгла се промъкваше през дърветата. Оръжията бяха подготвени, лъковете — опънати. Всичко, от което нямаха нужда, беше изоставено с ариегарда. Щом напуснаха поляната, теренът рязко започна да се издига. Понякога редицата дървета се разкъсваше и за пръв път от много дни насам, Саймън зърна небето и каменистите чукари на върха.
Слънцето изгря, слабо и бледо, но скоро Саймън беше облян в пот. Беше му трудно да овладее дишането си. От време на време някой се подхлъзваше или залитваше и изругаваше. Изкачваха се все по-близо до върха. На едно място главният лесничеи, като имитираше писък на птица, им нареди да спрат и да си починат. Отдъхнаха за малко, после продължиха да се изкачват. Саймън имаше чувството, че сънува. Би ли повярвал някой от Бъркли какво му се беше случило, откакто беше напуснал селото? Беше просяк, палач, осъден престъпник, а сега, в началото на този обвит в мъгла ден, човек, който е тръгнал на лов за три вещици.
Изкачването стана по-лесно. Саймън зърна входовете на пещерите. Почувства се Окуражен. Щяха да ги изненадат. После чуха сигнала на главния лесничеи, висок и ясен вик на птица. Саймън замръзна и погледна нагоре. Беше сигурен, че останалите чуват биенето на сърцето му. На скалата над тях, загледана към гората, сякаш чувстваше приближаващата опасност, стоеше майка Ратолиър с развята от вятъра сива коса и плющяща рокля. Тя заприлича на Саймън на зъл гарван, кацнал на стена.
— Тя знае! — прошепна Мухоловката зад него. — Старата кучка подозира, че са в опасност.
Сега майка Ратолиър заслони с ръка очите си. Обърна се и каза нещо. Двете й дъщери излязоха при нея на входа на пещерата. Трите се скупчиха една до друга. Саймън почувства, че пръстите го заболяват, защото беше се хванал здраво за скалата. Не смееше да се пусне. Боеше се, че ако се подхлъзне, ще вдигне шум. Бързо се огледа в двете посоки. Почти нищо не можеха да направят. Трябваше да стигнат до нивото на пещерата, преди да могат да извадят оръжие или стрелците да стрелят точно. Саймън подуши аромат на ядене и още нещо, много уханно. Надникна внимателно. Сега Ратолиър стояха една до друга, държаха се за ръце и трите гледаха към скалата. Някъде зад Саймън един лесничеи изгуби равновесие или просто не можеше да стои повече неподвижен. Чу се плъзгане на чакъл, чупене на храсти.
— Идват! — отекна гласът на майка Ратолиър във въздуха. И трите жени изчезнаха в пещерите.
— Сега! — извика главният лесничеи. — Преди да могат да се въоръжат.
Саймън с ужас гледаше входа на пещерата. Той не беше войник, но достатъчно бързо беше схванал предупреждението на лесничея. Разпръснати върху каменистата повърхност, прикривани само от няколко дървета и храсти, всички те бяха лесно различими и уязвими. Няколко защитници, въоръжени с лъкове и камъни, можеха да удържат височината и да предизвикат огромни загуби.
Цялата група се спусна напред, като се хлъзгаше и ругаеше. От време на време някой залиташе. Чуваха се викове и крясъци. Всички бързаха да стигнат до равната почва пред входа на пещерата, където можеха да използват собствените си оръжия.
Саймън напредваше толкова бързо, колкото можеше. Коленете и ръцете му бяха ожулени и кървяха, лицето му издраскано от храстите. Тялото му беше обляно в пот, оръжията му бяха като тежести, завързани на кръста.
Внезапно чу свистене, последвано от писък. Вдигна поглед. Жените отново се бяха появили. И трите носеха арбалети и стреляха смъртоносно. Ако Саймън и групата му останеха на място, щяха да се превърнат в мишени. Ако се движеха, щяха да излязат от прикритието си. Ратолиър затрудняваха напредването им, като използваха умело арбалетите си. Саймън с ужас видя как лесничеят пред него се свлече, гърчейки се и пищейки. Във врата му беше забита стрела. Дърводелецът се опита да му помогне, но мъжът се изтърколи покрай него, борейки се с болката.