Имението на Фарнъм
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Имението на Фарнъм». Краткое содержание книги:
Хю го погледна учудено.
— Да.
— И ще получи своя дял от всичко, каза ти. От амунициите, инструментите и така нататък.
— Дори повече; справяме се много добре. Да не би да искаш да ни напуснеш?
— Да, но не сам. Майка също иска да се махне. Всъщност идеята е нейна и е непоколебима по въпроса. Аз също си имам причини, но решението на майка е решаващият фактор.
— Ммм… Дай да обсъдим твоите причини. Не си ли доволен от начина, по който ръководя всичко? С удоволствие ще се оттегля. Сигурен съм, че ще успея да убедя Джо и Барбара да те приемат, така че ще имаш пълната ни подкрепа. — Той въздъхна. — С нетърпение очаквам да се освободя от този товар.
Дюк поклати глава.
— Не става въпрос за това, татко. Не искам да ставам шеф, а и ти вършиш добра работа. Е, няма да кажа, че ми е харесал начинът, по който започна всичко. Но важни са резултатите, а ти постигна високи резултати. Няма да обсъждам моите причини, но те нямат нищо общо с теб — и ако зависеше само от мен, изобщо нямаше и да се замисля за напускане. Но майка настоя. Тя иска да се махне и ще го направи. Не мога да я оставя да си тръгне сама.
— Ще ми кажеш ли защо Грейс иска да се махне?
Дюк се поколеба.
— Татко, не виждам какво значение има това; тя вече е решила. Казах й, че няма да мога да й осигуря тукашните удобства и сигурност, но тя е твърда като диамант.
Хю замълча и се замисли.
— Дюк, ако това е решението на майка ти, аз няма да тръгна да я разубеждавам. Мнението ми отдавна няма значение за нея. Но се сещам за две неща, които може да ти се сторят практични.
— Едва ли.
— Първо ме изслушай. Нали знаеш, че имаме медни тръби. Част от тях използвахме при оборудването на кухнята. Имаме всичко необходимо, за да направим дестилатор. Запасих се с всички необходими части, в случай че започне война — не само за наша употреба, а й защото алкохолът е разменна монета в примитивните общества. Сам знаеш защо не го построих досега. Но съм в състояние да го направя и да започна да произвеждам алкохол. — Той леко се усмихна. — Не съм го научил от книгите. Когато служех в Тихия океан, поддържах и един дестилатор с мълчаливото съгласие на моя командващ офицер. Научих се как да правя водка от царевица или картофи и бренди от всякакви плодове. Дюк, майка ти може да се почувства по-добре, ако има алкохол.
— Но тя ще се напие до смърт!
— Дюк, Дюк! Ако това й прави удоволствие, кои сме ние да я спираме? Не й остана за какво да живее. Тя обичаше телевизията, харесваше й да ходи по партита, можеше да прекара цял ден при фризьорката си, после да иде на кино, а след това да пийне по едно с приятелките си. Такъв беше животът й, Дюк. Къде е сега всичко това? Няма го, изчезна! Поне алкохол можем да й дадем, за да компенсираме донякъде загубата й. Кой си ти, че да я спираш да се напие до смърт?
— Татко, положението съвсем не е такова!
— Така ли?
— Знаеш, че не одобрявам — не одобрявах — злоупотребата й с алкохол. Но сега бих й позволил да пие колкото си иска. Ако построиш дестилатора, ние можем да ти станем клиенти. Но така или иначе ще се махнем, защото това няма да разреши проблемите й.
— Добре, Дюк, чуй тогава другата ми идея. Вместо нея ще си тръгна аз. Само… — Хю се намръщи. — Дюк, кажи й, че ще си тръгна веднага щом Барбара роди. Не мога просто така да изоставя пациентката си. Можеш да увериш Грейс, че…
— Татко, това няма да разреши проблема!
— Нещо не разбирам.
— Добре де, хубаво. Проблемът е в Барбара. Тя е… По дяволите, майка направо се е побъркала. Не може да я понася, откакто Карън умря. Каза ми: „Дюк, тази жена няма да роди детето си в моя дом! Нейното копеле. Няма да го приема. Кажи на баща си да я махне оттук.“ Така ми каза, татко.
— Мили Боже!
— Да. Опитах се да я вразумя. Казах й, че Барбара не може да си тръгне. Опълчих й се с всички сили, татко; казах й, че няма начин да накараш Барбара да си тръгне. Не би я изпратил да си върви, както не би изпратил и Карън. Казах й, че двамата с Джо ще се изправим с оръжие срещу теб, за да я защитим, ако си толкова луд, че да го направиш. А ти, естествено, не си.
— Благодаря.
— Това е то. Когато й говоря сериозно, тя ми вярва. Затова реши, че тя трябва да си тръгне. Повече не мога да я задържам. Тя напуска. Аз също тръгвам, за да се грижа за нея.
Баща му потърка челото си.
— По-зле от това няма накъде. Дюк, дори да тръгнеш с нея, вие няма къде да живеете.
— Не е точно така, татко.
— Моля?
— Можем да се справим, ако ни помогнеш. Спомняш ли си онази пещера в каньона Колинс, която се опитваха да направят туристическа атракция? Все още съществува. Близначката й, имам предвид. Миналата седмица ловувах в този район. Каньонът ми се стори толкова познат, че се изкачих нагоре, за да я потърся. И я открих. Татко, в нея може да се живее и е лесна за отбрана.