Време за умиране
- Автор: Чайлд Ли
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Време за умиране». Краткое содержание книги:
Мъжeтe oт клана Дънкан искат Ричъp да си oтидe – или да изчeзнe – защoтo сe тpeвoжат нe самo за миналoтo, нo и за цeнния тoваp, кoйтo oчакват. Дoставката закъснява, а клиeнтът им oбича тoчнoстта. Тoй e чoвeк, кoйтo нe бива да бъдe ядoсван. A кланът Дънкан e самo бpънка в началoтo на пpeстъпна вepига, oпасваща пoлoвината свят.
За Джак Ричъp би билo мнoгo пo-дoбpe да си тpъгнe вeднага. Hищo oт ставащoтo нe гo засяга личнo.
За Джак Ричъp тoва e напълнo нeвъзмoжнo. Защoтo има нeща, за кoитo си стpува да умpeш. Защoтo идва вpeмe, в кoeтo лoшитe наистина тpябва да бъдат наказани.
— Кога започваме?
— Да речем, утре сутринта, на зазоряване.
— Виждал ли си човека?
— Още не.
— Име?
— Ричър.
— Що за име е това?
— Американско. Твоето какво е?
— Моето няма значение. Разполагаш ли с описание?
— Едър, бял, със сини очи. Метър и деветдесет и три, поне сто и двайсет килограма, кафява шуба.
— Това нищо не значи — поклати глава иранецът. — Америка е страна на фермерите, пълна със селяни и заселници, които си приличат. Току-що видяхме един тип, който напълно отговаря на твоето описание.
— Прав е, и ние го видяхме — намеси се човекът на Сафир. — Ще ни трябва доста по-подробно описание.
— Не разполагаме с такова — отвърна Касано. — Но като пристигнем там, ще стане по-лесно. Такъв човек със сигурност ще изпъква. А и местните са готови да ни помогнат. Предупредени са да позвънят, ако забележат нещо. А там е равно като тепсия, няма къде да се скриеш.
— А той къде се крие? — попита наемникът на Махмейни.
— Не знаем. Има един мотел, но не е там. Може би живее на открито.
— В това време?
— Има разни обори и хамбари. Сигурен съм, че ще го открием.
— А после какво?
— Отстраняваме го.
— Рисковано е.
— Знам. А и него си го бива. Дотук е успял да елиминира четирима от местните.
— Изобщо не ме интересува дали го бива или не — сопна се иранецът. — Нито пък с колко от местните се е справил. Кой знае какви са идиоти. Казах, че е рисковано, защото Дивия запад вече го няма. Разполагаме ли със стратегия за оттегляне?
— Казаха ми, че е нещо като скитник — рече Касано. — Няма кой да плаче за него. И следствие няма да има. Там дори няма ченгета.
— Това е добре.
— А ти правилно отбеляза, че тук са само ферми. Тайни дупки колкото щеш. Ще го заровим някъде. За предпочитане жив, както иска нашият доставчик.
31
Физическото претърсване на района беше описано в четири различни папки по четири различни начина — от местната полиция, от щатската полиция, от пилотите на Националната гвардия и от ФБР. Рапортът от хеликоптера беше кратък и безполезен. Маргарет Коу била облечена със зелена рокличка — факт, който малко помага на фона на избуялата царевица в началото на лятото. Освен това пилотът не беше слизал под триста метра височина, за да предпази младите растения от вихъра на витлата. Издирването на изчезнало дете си има определени правила, дори и в селскостопанските райони. От въздуха не бяха забелязали нищо. Нито прясно разкопана земя, нито блясък от хромираните части на колелото, нито изпотъпкани ниви. Просто един океан от царевица.
Чиста загуба на време и авиационно гориво.
Местната и щатската полиция бяха проверили четирийсет ферми. Отначало, още след мръкване, бяха използвали рупор, а на следващата сутрин бяха посетили всяка ферма поотделно и бяха разпитали живеещите в нея с молба да проверят всички допълнителни постройки. Местните хора бяха откликнали с голямо желание. Само една възрастна двойка бе признала, че не е проверила имота си както трябва, и това накарало полицаите да направят оглед на място. Не открили нищо. Мотелът също бил претърсен, бунгало по бунгало. Не пропуснали дори контейнерите за смет в търсене на някакви улики.
Фермата на братята Дънкан се споменаваше в три от рапортите. Всички бяха ходили там, с изключение на хеликоптерния екип. Първо местната полиция, после местната и щатската заедно, след това само щатската, а накрая и ФБР. Доста посещения за такова малко място. Претърсването било интензивно и внимателно, може би защото малкият имот предизвиквал по-голямо подозрение. Въпреки че оттогава бяха изминали двайсет и пет години, Ричър ясно го усещаше между редовете. Селски ченгета. Объркани и неориентирани. Сякаш братята Дънкан бяха ненавиждали земята си. Сякаш, ако можеха, биха се отървали от всеки излишен метър от нея. На практика бяха запазили само алеята, която водеше към къщите им. С малко банкет отстрани и няколко квадратни метра под основите на сградите. Това беше всичко.
От друга страна, мястото бе толкова малко, че претърсването му не представлявало проблем. Рапортите бяха много подробни. Купчините греди за оградата били проверени една по една. Чакълът бил разровен. Верига от хора обходили терена метър по метър, забили очи в земята. Кучетата го обиколили десетина пъти, душейки буквално всичко, сантиметър по сантиметър.
Но не открили нищо.
Издирването продължило вътре в къщите. Двойно по-интензивно и сериозно в сравнение с външния оглед. Ричър беше претърсвал достатъчно къщи, за да знае колко трудно е това. Но никога не го бе правил четири пъти един след друг, с различни екипи, които не жалят труда си. Бяха проверили цялото обзавеждане, кухините, стените и подовата настилка. Той знаеше защо са го направили, въпреки че рапортите не споменаваха нищо. Със сигурност обаче бяха търсили не само изчезналото дете, но и части от него.