Покани ме да вляза
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Цветанова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Покани ме да вляза». Краткое содержание книги:
— Лаке? Яденето е готово.
— Добре. Добре. Много ли се забавих?
— А, не. Само че току-що позвъниха от водоснабдяването и казаха, че водните им запаси са на привършване.
— Какво?
— Хайде, идвай. — Тя откачи хавлията си от закачалката и му я подаде.
Той се изправи във ваната, като се хвана с две ръце за ръбовете й. Виргиния се изуми при вида на измършавялото му тяло. Лаке забеляза и каза:
— И ето го, излезе от водата, богоподобният, красив наглед.
След това ядоха, разделиха си бутилка вино. Лаке не яде много, но поне хапна нещо. Изпиха още една бутилка в хола, после си легнаха. Някое време лежаха един до друг, гледаха се в очите.
— Прекратих хапчетата.
— Аха. Добре, ако не искаш…
— Не, вече нямам нужда. Спря ми цикълът.
Лаке кимна. Замисли се. Погали я по бузата.
— Криво ли ти е?
Виргиния се усмихна.
— Ти май си единственият ми познат, който би се сетил да попита такова нещо. Да, малко. Като че ли… да, това ме правеше жена. Е, вече не съм.
— Тц. За мен си.
— Така ли?
— Да.
— Ела тогава.
Той я послуша.
Гунар Холмберг влачеше крака през снега, за да не оставя следи, които да объркат следователите, спря и се вгледа в отпечатъците от стъпки откъм къщата. Светлината на огъня озаряваше снега в златисточервено, а от топлината му се изпоти челото.
Холмберг беше изтърпял доста присмех заради донякъде наивната си вяра в изначалната доброта на младите. Заради тази вяра упорито обикаляше училищата, водеше многобройни и продължителни разговори с младежи, кривнали от правия път. И заради нея беше толкова унил от това, което виждаше.
Следите в снега бяха от малки обувки. Дори не можеше ги нарече младежки, не, бяха детски обувки. Малки, ясни отпечатъци, на значително разстояние един от друг. Някой бе тичал. Бързо.
С крайчеца на окото си забеляза приближаването на стажанта Ларшон.
— За Бога, влачи си краката!
— Ох, съжалявам!
Ларшон се заплъзга напред и стигна до Холмберг. С големите си опулени очи, сякаш непрестанно учудени, стажантът се взря сега в следите по снега.
— По дяволите!
— Абсолютно точно казано. Дете е.
— Да, но… това е направо… — Ларшон проследи с поглед стъпките. — Троен скок.
— Да, на голямо разстояние са.
— Повече от голямо, това е… Прекалено дълъг разкрач.
— Какво искаш да кажеш?
— Тренирам бягане. Не бих могъл да тичам така. С такъв разкрач… И то по целия път.
Стафан изскочи между къщите, провря се през групата зяпачи, които гледаха как санитари вкарват в линейката труп на жена със синьо покривало.
— Казвай — рече Холмберг.
— Ами… следите са до… пътя за Белста и после… няма как… да се проследят нататък… заради колите… трябва да… се търсят с кучета.
Холмберг кимна, заслушан с едно ухо в разговора до тях. Съсед, свидетел на част от станалото, излагаше впечатленията си пред един от следователите.
— Първо си помислих, че са някакви фойерверки, нали. После видях ръцете… ръце, които махаха. И тя излезе оттук, през прозореца… излезе…
— Значи прозорецът е бил отворен?
— Да, отворен. И тя излезе през него… а къщата гореше. Тогава забелязах. Че къщата гори зад нея… и тя излезе… мили Боже! Тя гореше, нали, цялата. И тръгна така…
— Извинете. Вървяла е? Не е тичала?
— Ами не. Точно това беше адски… вървеше. Махаше с ръце ей така, сякаш… не знам. После се спря. Разбирате ли? Спря се. Гореше цялата. Спря се ей така. И се огледа. Все едно… най-спокойно. И пак тръгна. И тогава като че ли… Никаква паника, нищо, тя… по дяволите… тя дори не крещеше. Нито гък. Само… свлече се ей така. Падна на колене. И… буф. В снега.
И тогава сякаш… не знам… цялата работа беше адски странна. И аз просто… хвърлих се вътре и взех одеяло, две одеяла, изтичах навън и… я угасих. Дявол да го вземе, значи… както лежеше там, беше… неее, по дяволите!
Мъжът закри лице с почернелите си от сажди ръце, тресеше се от плач. Криминалистът сложи ръка на рамото му.
— Може утре да продължим с показанията. Но не сте видели някой друг да напуска къщата?
Мъжът поклати глава и следователят си записа нещо в бележника.