Обсадата на мрака
- Автор: Сальваторе Роберт Энтони
- Серия: Legacy of the Drow #3
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДар
- ISBN: 9547611615
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Обсадата на мрака». Краткое содержание книги:
Навсякъде около себе си Виждах Възбуда. У джуджетата, у Кати-Бри, дори у Риждис — полуръста, известен повече с любовта си към храната и дрямката, отколкото към войната.
Аз също го усещах. Това горящо очакване, това дружеско чувство, което караше мен и всички останали да се потупваме по гърбовете, да се хвалим и за най-малкото допълнение към общата защита и заедно да извисяваме радостно гласове при всяка добра новина. Какво бе това? Бе нещо повече от споделения страх, повече от благодарността за онова, което имахме, докато осъзнавахме, че скоро може да ни го отнемат. Тогава не го разбирах — в онова време на ярост, в онази еуфория на трескави приготовления. Сега, когато погледна назад, виждам всичко ясно.
Беше надежда.
Другото свободно място, онова, което сега бе заето от Громф, бе мястото на Генни’тирот Тлабар, най-близката приятелка на матрона К’хорларин. Никой не го бе изрекъл на глас, ала Зеерит вече си бе направила необходимите изводи. Отсъствието на Генни’тирот можеше да означава едно-единствено нещо.
К’иорл Одран ненавиждаше четвъртата матрона (това не бе тайна за никого) и тази омраза бе подписала смъртната присъда на Генни’тирот, превърнала я бе в примамката, която да отклони вниманието на К’иорл и да забави нападението й. Така наречените съюзници на матрона Фаен Тлабар, както и богинята, на която всички те служеха толкова ревностно, не само бяха оставили най-добрата приятелка на Зеерит да умре, но и сами бяха допринесли за тази смърт, като не я бяха посветили в плановете си.
Известно време това не даваше покой на Зеерит, но недоволството й се изпари в мига, в който осъзна, че този нов обрат я прави третата по ранг в малката стая. Ако призоваването се окажеше успешно и К’иорл Одран си получеше заслуженото, това несъмнено щеше да засегне цялата йерархия в града. Облодра щяха да рухнат, освобождавайки досега заеманото положение на трети дом, и тъй като Фаен Тлабар най-неочаквано бяха останали без матрона — повелителка, дом К’хорларин спокойно можеше да ги прескочи и да се настани на така жадуваното място.
Генни’тирот бе превърната в изкупителна жертва. Зеерит К’хорларин се усмихна широко — изведнъж вече нямаше нищо против това.
Така беше в света на Мрачните.
Първа в осмокракия мангал политна паяковата маска на Громф Баенре, неимоверно силен магически предмет, единственият в цял Мензоберанзан, който можеше да прехвърли притежателя си през вълшебната ограда на дом Баенре. Пламъците подскочиха във въздуха, яркооранжеви и зловещо зелени.
Мез’Барис кимна на първата матрона и престарялата, съсухрена жена хвърли в мангала буцата сяра, която бе получила от Лолт.
Ако стотина превъзбудени джуджета се бяха заловили за някой от гигантските си ковашки мехове, надали биха успели да разпалят по-буен огън. Пламъците се сляха в огромна пъстроцветна колона, чиято страховита красота накара осмината в стаята да занемеят.
— Какво става тук? — долетя глас откъм вратата. — Нима сте се осмелили да свикате събрание на Съвета, без да поканите дом Облодра?
Матрона Баенре, която стоеше начело на масата и заради това бе с гръб към новодошлата, вдигна ръка, за да накара останалите да се успокоят, после бавно се обърна и впи свиреп поглед в своята най-омразна съперница.
— Палачът не кани своята жертва на ешафода — хладно проговори тя. — Не, той я довежда насила или я подмамва с хитрост.
Резките думи на Баенре накараха мнозина от съзаклятничките да се размърдат неспокойно. Ако се бяха отнесли с К’иорл по-дипломатично, част от тях може би щяха да оцелеят.
Старата матрона обаче знаеше какво прави. Единствената им надежда — нейната единствена надежда — бе да се доверят на Кралицата на паяците, да се уповават от цялото си сърце, че богинята не ги е насочила по грешен път.
Когато първата вълна от психическа енергия се стовари върху й, в сърцето на Ивонел Баенре също започна да покълва съмнение. Успя да устои няколко секунди, забележителна проява на могъщата й воля, ала К’иорл най-сетне я прекърши и я запрати назад към масата. Старата матрона почувства как краката й се отделят от пода, стори й се, че някаква огромна, невидима ръка я сграбчва и я повлича към пламъците, танцуващи над мангала.
— Колко по-разкошна ще бъде молитвата ви към Лолт — възторжено се провикна К’иорл, — когато й принесем в жертва самата Ивонел Баенре!
Останалите в стаята, особено петте матрони, не знаеха как да реагират. Мез’Барис сведе глава и тихо поде заклинание, молейки се Лолт да я чуе и да й помогне да го изпълни.
Зеерит и другите съзаклятници безпомощно гледаха пламъците. Правеха всичко това по заповед на своята богиня и не разбираха защо от пламъците не излизат съюзници, могъщи танари или други страховити демони.
Насред тинестите мочурища на Бездната, Ерту се бе настанил удобно върху гъбения си трон и с върховно удоволствие наблюдаваше схватката между двете матрони. Дори и през магическото приспособление, което бе получил от Лолт и което му даваше възможност да вижда какво става в Мензоберанзан, усещаше страха, изпълнил сърцата на поклонниците й, и вкусваше лютата омраза, която горчеше върху устните на К’иорл Одран.