Обсадата на мрака

Едно последно, ужасяващо силно изпукване и със съпротивата на злощастната матрона беше свършено. Задушаващата хватка, стиснала врата й допреди миг, изчезна; невидимата ръка я улови за косата и дръпна главата й напред, докато погледът й не се спря върху необичайна издутина в лявата част на гърдите й.

С разширени от ужас очи Генни’тирот видя как одеждите й се разтварят, а кожата й се свлича. От грозната рана шурна кръв и матрона Фаен Тлабар бавно се свлече на земята, на сантиметри от жертвения поднос…

… където видя собственото си кърваво сърце да отброява последните й мигове на този свят.

— Дали пък Лолт няма да чуе тази молитва? — подигравателно се обади К’иорл, ала Генни’тирот вече не я чуваше.

Третата матрона прекоси стаята, надвеси се над мъртвото тяло на съперницата си и извади някаква стъкленица от гънките на робата й. В нея имаше от отварата, която всички жени от дома Фаен Тлабар носеха у себе си и която предизвикваше смирено покорство у мъжете. Могъществото й бе наистина голямо… или поне щеше да бъде, когато традиционната магия отново започнеше да действа. И тъй като матроната — повелителка със сигурност притежаваше най-мощната отвара, която можеше да се намери в дома, К’иорл грижливо скъта малката бутилчица — вече се сещаше за един главатар на наемници, на когото магическата течност никак нямаше да се отрази зле.

След това отиде до стената и издърпа Душевадеца.

Трофеите на победителя…

С един последен поглед към мъртвата си противница, матрона Облодра призова псионистките си способности и се превърна в безплътна сянка, призрак, който можеше да минава през стените и незабелязано да се промъква покрай стражите на добре охранявания дом. Върху устните й играеше самодоволна усмивка, ала Лолт беше права — К’иорл Одран бе сбъркала. Поддавайки се на омразата си към Генни’тирот, тя бе допуснала грешката да нанесе първия си удар срещу по-слабия противник.

И изобщо не подозираше, че в същия този миг, в който тя с бърза крачка се отдалечаваше от двора на Фаен Тлабар, ликувайки заради победата над най-ненавистния си враг, Ивонел Баенре и Мез’Барис Армго, заедно с Триел и Громф, както и останалите четири матрони от Управляващия съвет, са се събрали в една стая в К’еларз’орл, високото плато, в което се намираха домовете на най-влиятелните семейства в града. Осемте съзаклятници се бяха надвесили над причудлив, паякообразен мангал, поставен в средата на единствената маса, и бяха уловили по един от осемте му крака. Всеки от тях бе донесъл най-ценните си запалими предмети, а матрона Баенре стискаше буцата сяра, която бе получила лично от Кралицата на паяците.

Никой не го изрече на глас, ала и осмината знаеха, че навярно няма да имат друг шанс.