Дневниците на Кари Брадшоу
- Автор: Бушнелл Кэндес
- Серия: Carrie Diaries #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Кръгозор
- ISBN: 9789547712270
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Дневниците на Кари Брадшоу». Краткое содержание книги:
Преди Кари Брадшоу да „разбие” Града, тя е обикновено момиче, израснало в предградията на Кънектикът. Къдрокоса фурия, която знае, че иска повече. Повече от това, което я заобикаля, повече от това, за което съученичките й се осмеляват да мечтаят. Тя е готова за истинския живот, но първо трябва да се справи с последните години от гимназията. С познатото ни остроумие и проницателност – макар още по момичешки плахи – Кари проследява пълната си с емоции последна година от гимназията. Докато приятелите й се борят основно на любовния „фронт”, Кари се опитва да преодолее разочарованието си, че не е била допусната до летния семинар по творческо писане в Ню Йорк. После се намесва и момче. Следва и предателството на най-близките й хора, което ще я накара да постави всичко под съмнение. Дните в училище са към своя край и Кари ще осъзнае, че е време да се бори за мечтите си.
Как успява да се превърне в модел за подражание и в един от най-харесваните женски образи на цяло едно поколение? Страстните фенове на „Сексът и градът” с удоволствие ще проследят как Кари Брадшоу се превръща от обикновено момиче в талантлив писател в новата книга на Кандис Бушнел „Дневниците на Кари Брадшоу”. Верните фенове на Кари Брадшоу ще разберат какво е семейството, в което е израсла, как е открила страстта си към писането и какво незаличимо отражение са имали върху нея приятелствата от тийнейджърските й години. Последвайте Кари в нейните дръзки, забавни, а понякога драматични приключения, които ще я отведат до обичания й Ню Йорк, където ще започне новият й живот.
„Това не е тийнейджърката Кари Брадшоу от 2009-2010 година, това е Кари в края на 70-те”, казва Кандис Бушнел в интервю по новата си книга „Дневниците на Кари Брадщоу”. „Това беше времето, в което младите жени за пръв път можеха съвсем свободно да отидат в колеж, да имат кариера, да преследват мечтите си.” Всички сме запознати много добре с любовните драми на Кари Брадшоу, особено онези, причинени от разбивача на сърца – Тузаря (иначе казано Джон Джеймс Престън, или Крис Нот). Този път Кандис Бушнел е решила да овъзмезди Кари, която получава мъжа, пардон, момчето на мечтите си в последната година на гимназията. „Кари получава гаджето, което всяко момиче в гимназията мечтае да има”, казва Бушнел за героя, който ще обсеби фантазиите на младата Кари.
— О, не се тревожи за това! — махва с ръка Лали, сякаш всичко си е в реда на нещата. — Мога да го попитам и лично, когато го видя. — И се изнася с широка крачка от съблекалнята.
Пред очите ми изниква крайно смущаващата картина на Лали, танцуваща със Себастиан на партито й.
Заемам мястото си пред коридора, съседен на нейния. После казвам:
— Не се тревожи за Себастиан! И без това ще дойде да ме вземе в четири. Тогава ще го попитам.
Тя извърта глава към мен, свива рамене и отбелязва:
— Както желаеш.
Но в момента, в който краката ми се отлепят от земята, се сещам, че в четири вече имам среща на редакторската колегия на вестника. Тази мисъл сковава тялото ми до такава степен, че разплисквам водата като талпа. За момент съм като зашеметена от този удар, но веднага след това навикът си казва думата и аз започвам да плувам.
Мамка му! Забравих да кажа на Себастиан за срещата на редакторската колегия! Ами ако ми се наложи да тръгна, преди той да се е появил? Тогава Лали със сигурност ще го прилапа!
Дотолкова съм потънала в мисли, че се излагам феноменално с гмурването в стил лебед, което е най-лесното в моя репертоар.
— Какво ти става днес, Брадшоу? — провиква се треньорът Нипси. — Гледай да си стегнеш задника до петък, иначе…
— Непременно! — кимвам и изтривам лицето си с кърпата.
— Прекарваш твърде много време с гаджето си! — отбелязва присмехулно той. — И точно това те разконцентрира!
Поглеждам крадешком към Лали, която следи изкъсо тази размяна на реплики между мен и тренера. За момент долавям тънка усмивчица върху лицето й, но в следващия от нея няма и следа.
— Нали щяхме да ходим в мола „Фокс Рън“? — нацупва се Себастиан и отвръща раздразнено поглед от мен.
— Съжалявам! — Протягам ръка, за да го докосна, но той се отдръпва бързо.
— Ще ме намокриш!
— Нали току-що излизам от басейна?
— Виждам — промърморва той.
— Ще отида само за половин час!
— И защо изобщо искаш да работиш за този скапан клюкарник, а?
Как да му обясня? Че се опитвам да имам бъдеще ли? Себастиан няма да ме разбере. Той полага максимални усилия да няма такова.
— Хайде де! — примолвам му се аз.
— Не искам да ходя сам в мола!
Лали застава до нас, като завърта хавлията си и я мята във въздуха.
— Аз мога да дойда с теб — предлага си автоматично услугите.
— Страхотно! — светват веднага очите му, а на мен казва с усмивка: — Ние ще те чакаме там, става ли?
— Разбира се. — Всичко изглежда напълно невинно. Но защо тогава това „ние“ ме притеснява толкова много?
Питам се дали да не се откажа от тази среща на редакторската колегия във вестника и да не тръгна след него.
Дори правя няколко крачки напред, но когато излизам от басейна, спирам. Такава ли ще бъда през целия си живот? Ще вземам решение за нещо, което ми се струва важно за бъдещето ми, а после ще се отказвам с лека ръка от него заради някакъв мъж? „Голяма глупост, Брадли! Как можеш да бъдеш толкова слабохарактерна?!“ — сякаш чувам в главата си гласа на Мишката.
И отивам на срещата на редколегията.
Вследствие на доста дълго продължилото ми двоумение малко съм закъсняла. Екипът вече се е подредил около огромна кръгла маса, с изключение на госпожица Смиджънс, която се намира до прозореца и тайничко пуши цигара. И тъй като не е погълната от разговора, тя първа ме забелязва.
— О, Кари Брадшоу! Значи все пак благоволи да ни удостоиш с присъствието си!
Питър вдига очи и погледите ни се срещат. „Копеле!“, казвам си аз, като се сещам за онова, което Лали преди малко ми каза за Питър и Дона Ладона. Решавам, че ако Питър ми създава проблеми в приобщаването към екипа на „Нътмег“, ще му напомня за онова, което е казал на Себастиан.
— Всички ли тук познават Кари? Кари Брадшоу? — пита той. — Последна година е. И доколкото виждам, тя е решила… хммм… да се присъедини към екипа по описването на вестника.
Останалите ме гледат с празни погледи.
Освен Питър разпознавам трима от нашия випуск. Останалите четирима са от втори и трети курс плюс едно момиченце, което изглежда толкова малко, че сигурно е заек. Не особено обещаваща групичка писатели.
— Да се върнем на дискусията си — подема отново Питър, когато аз заемам мястото си в другия край на масата. — Някакви идеи за новия брой?