Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Есенните мъгли започваха да слизат ниско над пътищата и ливадите. Беше време майорът и неговата дъщеря да се приберат в града, но дните минаваха, а те не бързаха да си тръгнат.
Двете девойки, госпожица Аделхайд и госпожица Елизабет, се разхождаха често заедно в градината и околностите, но между тях нямаше чувство на привързаност и близост, защото и двете бяха със студени високомерни сърца.
Госпожица Елизабет беше преживяла голяма скръб. Единственият мъж, когото бе харесала, бе загинал тъкмо когато в сърцето й бе започнало да се заражда любовното чувство. Оттогава от време на време на устните й се появяваше малка кървяща раничка. Тя избърсваше появилата се капка кръв с изящната си кърпичка и изпитваше удоволствие да гледа дълго червените петна, които се отпечатваха върху финия бял плат.
Дъщерята на майора, госпожица Аделхайд, бе прекарала изпълнен с превратности живот. Като малко момиче бе живяла на село. Тогава баща й беше кавалерийски лейтенант, а по-късно — капитан. Аделхайд обичаше да прекарва с баща си цялото време, през което той не бе зает по служба, и той я научи да язди и да общува с конете като истински мъж. Обожаваше животните, които милваше и за които се грижеше. А съседските деца тогава се събираха около нея, привличани от живостта и подвижността, които тя излъчваше. Към десетата й година нейната майка я заведе да живее при баба си, вдовица на епископ. Аделхайд се събра отново с баща си едва след десетина години — след смъртта на майка си и баба си.
От чути тук и там думи тя разбра един ден, че баща й беше допуснал сериозна грешка по време на брака си. Някаква история с жена и някакви пропилени пари от наследството на майка й станали причина за раздялата на нейните родители, заради което се наложило тя да бъде отгледана от баба си.
След приятния живот, който водеше в дома на баща си, Аделхайд се намери под строгото настойничество на своята баба — от добро общество, но властна жена, която живееше изключително със спомена за угасналата слава на своето семейство — едно от първите в страната. Тя беше така привързана към миналото, че изглеждаше като възкръснал образ от ония безвъзвратно отминали времена. Спазваше строго обичаите и вдъхваше страх със своята надменност и със своя изпитателен и прозорлив поглед. На нейни разноски и следователно под нейна власт занапред щяха да живеят нейната дъщеря и внучката й. Така Аделхайд беше отгледана и възпитана според разбиранията на своята баба. Всеки ден й се втълпяваха разни остарели теории, които нямаха вече нищо общо с живота, така че накрая всички разбирания на бабата бяха запечатани в нейното съзнание. Спомените за нейното свободно и свежо детство повехнаха в убийствения въздух на епископския дом и може би изгаснаха съвсем.
Аделхайд получи много добро образование. Преподаваха й френски, немски и дори гръцки и латински езици. А също й изкуствата за удоволствие — музика и рисуване, както и задължителните за всяка девойка от добро семейство шиене и бродиране. Баба й смяташе, че тя трябва да има същите широки и разнообразни познания, които в нейно време са се изисквали от момичетата в семействата на благородниците. Покойният епископ бе оставил много книги. Аделхайд се пристрасти да ги чете и така не й оставаше никакво свободно време, през което да мечтае спокойно за щастливите дни от своето детство. Между другото, майка й и баба й, които бяха изживели горчиви сърдечни разочарования, се помъчиха да втълпят на момичето, че любовта е само лъжа и измама и че мъжете, както казваше майка й, са само безсрамни празнодумци, от които тя трябва много да се пази.
Майката на Аделхайд умря, а малко по-късно удари часът и на баба й. Тогава девойката беше едва на двадесет години и нямаше друг изход, освен да се прибере при баща си, към когото й бяха вдъхнали голямо презрение. Той току-що беше уволнен в запаса и когато дъщеря му се прибра при него, му бяха останали малки източници за прехрана и намалени сили за работа. Освен това той не се чувстваше никак удобно с Аделхайд, която беше с още по-кисел нрав и от покойната му жена и която следеше всичките му движения с критичен и неодобрителен поглед. Все пак той притежаваше някакъв свой чар, който, въпреки немотията, му помагаше да запази голям кръг приятели и познати.
Няколко далечни роднини му се притекоха на помощ по различен начин и така двойната грижа, която му създадоха принудителното излизане в запас и съжителството с дъщеря му, полека-лека изчезна и той отново си възвърна някогашното добро настроение.