Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Младия Даг бързо се справи с това конфузно положение: донесе още от уловената риба и оскуба още един убит глухар. Смазан от умора, Клинге събу ботушите си и легна, а Стария Даг, замислен и с наведена глава, седна. След това започна да оглежда с любопитство вътрешността на хижата и да вдъхва различните миризми като куче, което души следа.
Предния ден видя Даг да се отправя по посока на езерото и предположи, че той отива да лови риба и че ще остане по-дълго време в гората. Но каква сила го бе тласкала да го последва, взимайки със себе си и болнавия капитан?
Стария Даг не можеше да обясни пред себе си подбудите за тази си постъпка. Помнеше, че на младини, когато нещо не вървеше по волята му, се усамотяваше в гората, за да може да мисли по-спокойно. Днес мислите му бяха мрачни, нерадостни. Имаше нужда да се приближи до своя син — син и на Терезе, и беше повел и Клинге със себе си, за да не бъде сам с него. Защото те бяха като чужди един на друг, както често се случва между баща и син от силен, доминиращ род.
Може би се беше замислил за бъдещето на Даг, който вече бе възмъжал? Скоро може би той щеше да се ожени и тогава бащата и задоменият син щяха да имат равни права върху имението.
Тази мисъл беше много неприятна за Стария Даг, който беше станал толкова саможив и властолюбив, че не можеше да си представи никакво разделяне на своята власт с когото и да било.
Дойде в гората отчасти за да размисли, както бе правил в миналото, както и за да се почувства по-близо до младия наследник на своя род и така да разбере дали тази среща щеше да намали чувството на дълбока самота, която носеше като неотменимо бреме.
Младия Даг се мъчеше да се освободи от стеснението, което чувстваше в присъствието на баща си, като се зае живо да пече рибите и нанизаните на дървени шишове птици. През това време неговият баща отвори раницата и извади хляб, масло, оловни прибори и шише с бренди.
Тримата с наслада почетоха набързо приготвения обяд. Полека-лека строгият и намръщен израз на Стария Даг изчезна и в очите му засвятка пламъче. Клинге с весела готовност изпълняваше ролята на посредник между бащата и сина. Дълго време след това щяха да си спомнят за тихите и приятни часове, които бяха прекарали в скъпата на сърцето им гора.
След този излет Стария Даг свикна да се разхожда от време на време в гората. Не отиваше много надалеч и доволен заставаше на някое място, откъдето пред него се откриваше широка гледка и където можеше да чувства повея на хладния вятър, който носеше от гората мириса на бор и го караше да си спомня годините на своята младост.
Търсеше нещо в себе си, нещо, което бе загубил и което вярваше, че може би ще открие тук. Някога, в младостта си, чувстваше у себе си отзивчивост към всяка мъка и радост, изживяваше силно всяко чувство на омраза, гняв, срам и обич, което имаше отношение към неговия род, към имението, към тяхното селище. А сега, ето че любовта към живота го напусна. Може би спомените от младини, които се събуждаха в душата му, когато навлезете в гората, щяха да му помогнат да си възвърне малко от някогашната живост. Струваше му се, че изсъхналите му корени ще се изпълнят отново с живителен сок, ако преживее повторно, макар и не така силно като преди, бодрите и дръзки дни на младостта си.
Терезе сякаш го беше пробудила със смъртта си. Нощем като че ли тя присядаше на леглото до съпруга си.
Още първото излизане след това в гората промени Стария Даг — лицето му стана по-различно, тялото му вече не беше прегърбено. Когато синът му си беше вкъщи, можеше да се забележи как бащата се оживява. Когато никой не го гледаше, той дълго се взираше в младото лице на сина си, сякаш се опитваше да прочете мислите му, сякаш искаше да се увери, че двамата са баща и син.
20
След лятото дойдоха есента и зимата, после пролетта, докато лятото отново се възцари над горите и селата.
В Боргланд идваха много гости през летните дни. А към края на септември пристигна някой си майор Баре заедно с дъщеря си, госпожица Аделхайд. Майорът и полковник Фон Гал бяха другари по оръжие и на младини бяха преживели заедно трудни моменти. След това пътищата им се бяха разделили и докато полковник Фон Гал живееше богато в Боргланд, хубавото имение на прадедите си, останалият в града майор Баре се бореше с немотията и кредиторите си.