Трилогия Бьорндал
- Автор: Гюлбрансен Трюгве
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Персей
- ISBN: 978-619-1610-20-4
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Трилогия Бьорндал». Краткое содержание книги:
В едно трудно време, когато новото прониква бавно в стария консервативен свят, благодарение на интелекта и предприемчивостта си семейство Бьорндал натрупва земи и богатства. Съседите им мислят, че е опасно да си имаш вземане-даване с тях, но мъжете Бьорндал са силни, смели и честни, макар и нерядко сурови хора. Сплетните, завистта и злото стават неизменна част от живота на семейството. Но това не пречи на Бьорндал да търсят любовта и да постъпват така, както диктува съвестта им, за да устоят на превратностите на времето и съдбата, да открият смисъла на живота и да прозрат във вечността.
Младия Даг продължаваше с мрачни мисли и все още нестихнала скръб да скита в гората. Полека-лека погледът му се обърна навън и тогава забеляза край пътеките първите златни пъпки и тъмносините анемонии, които никнеха между локвите стопен сняг. Силните му гърди поемаха жадно първия полъх на пролетта и сърцето му биеше лудо, развълнувано от събуждането на природата. Такъв е цикълът на живота.
Старият Клинге, войник ветеран, през цялата зима грееше подаграта си край огнището или лежеше в леглото под дебели завивки, но когато слънцето позлати хълмовете и пътищата, той се изправи съвсем и започна да ходи без бастун.
Стария Даг почти не бе спал през първите седмици след смъртта на Терезе и тогава премисли много неща.
Времето между идването на Терезе в Бьорндал и нейната смърт му се струваше невероятно кратко и все пак то запълваше цели тридесет години. Мислеше си, че е отделял твърде малко време да разговаря с нея, че дори не беше я опознал добре, освен в часа на нейната смърт. Тази мисъл му причиняваше непоносима болка и го караше да се срамува от себе си. И напразно се мъчеше да се спаси от това чувство, което го преследваше, подобно на някой неизплатен дълг, от който нямаше да може да се освободи вече, защото Терезе си бе вече отишла.
Той, който не беше проявявал нито веднъж досега милост към длъжниците си, сега почувства цялата тежест на бремето на дълга. Въпреки че не можеше да определи в какво точно се състоеше този дълг, чувстваше дълбоко силните угризения, на които бе подложена неговата съвест.
По-скоро закостенялата вече привичка го караше да пътува из областта, защото това едва ли му доставяше някогашната радост. Все по-рядко посещаваше длъжниците си и много пъти се случваше черните коне на Бьорндал да не се появят тогава, когато са ги очаквали най-много.
Веднъж един стар скитник спря в Бьорндал и помоли госпожица Крюсе да го подслони. Тя се опита да го изпроводи, но бедният старец, който беше гладен и нямаше къде да преспи, настоя така упорито, че младата жена — при все че знаеше на какво се подлага — предаде молбата му на Стария Даг. Той я изслуша леденостуден. Но след няколко мига челото му се набърчи при стария белег. Отговори бавно:
— Можете да постъпите така, както по времето на господарката Терезе.
И госпожица Крюсе го нахрани и приюти, а също и останалите скитници, които се появиха след него. Хората в имението и селището започнаха да се дивят на това.
Пролетта се възцари и Стария Даг отново започна да излиза извън двора на имението. Правеше само по няколко крачки, но това не беше му се случвало от години. Понякога стоеше неподвижно, стиснал ръце на гърба и издал напред главата си, сякаш се вслушваше в тежките въздишки на вятъра, който духаше откъм гората и му донасяше отзвука на нейната песен.
Един ден госпожица Крюсе получи необичайна заповед да приготви храна за един ден за двама и да извади вехти дрехи за господаря си и за капитан Клинге. Обитателите на имението не можеха да повярват на очите си, когато на другия ден рано сутринта видяха Даг с раница на гърба и накуцващия след него Клинге да се отдалечават както някога в посока към ливадите. Клинге вървеше трудно и често почиваше, защото никога не беше обичал ходенето пеш, за разлика от Даг.
Към обяд двамата стигнаха до езерото Рьойсла. Близо до брега се виждаше една колиба, от комина, на която се извиваше тънка струя дим. Приближиха се и надникнаха през вратата. Вътре видяха Младия Даг, който бе клекнал пред огнището и се готвеше да пече върху жаравата между два камъка една риба и един глухар. Той скочи живо и се усмихна, изненадан от посещението им.
Баща и син не се погледнаха в очите, като че ли чувстваха някакво неудобство.
Сякаш господарите на гората — старият и новият — се бяха срещнали за първи път лице в лице и това чувство ги овладя едновременно. Много отдавна те не бяха ходили заедно из горите — от времето, когато Младия Даг беше още дете. Сега той сам бе установил своето господство над това владение, в което нищо не му беше чуждо и непознато. От своя страна остарелият му вече баща днес беше дошъл да посети някогашното си зелено царство, което преди време бе владял изцяло.
Младият мъж стоеше малко смутен и не знаеше какво да прави. А другият, който управляваше чифлици, гори и хора, разположени в обширни земи, стоеше смирено на прага като странник, който се кани да поиска позволение да влезе.