Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Рога [bg]
Рога [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Рога [bg]

Электронная книга - «Рога [bg]». Краткое содержание книги:

Иг е живял живота на благословените: роден в семейство с привилегии, втори син на известен музикант и по-малък брат на изгряваща звезда от късните телевизионни шоута, той е разполагал със сигурност, богатство и със свое място в обществото. Имал е всичко, дори нещо повече — имал е Мерин: една любов, градяща се на споделени блянове, взаимно предизвикателство и невероятна лятна магия. Убийството на Мерин обаче го обрича на проклятие. Единствен заподозрян, Иг така и не е обвинен, нито изправен пред съда; но не е и оневинен. Според съда на общественото мнение той е виновен и винаги ще бъде, защото богатите му и влиятелни родители са се погрижили да потулят нещата. Нищо от това, което Иг може да стори и да каже, няма значение — сякаш всички, включително и Бог, са го изоставили. Всички, освен вътрешният Дявол… Сега Иг е обсебен от страшна сила, съответстваща на един ужасен, необясним и съвсем нов външен вид — злокобна дарба, която той ще използва, за да открие чудовището, убило Мерин и съсипало живота му. Добротата и молитвите не са го довели доникъде. Време е за отмъщение… И нека Дяволът получи своето!Джо Хил е обявен за „основен играч във фантастиката от XXI век“ (Вашингтон Пост), „нов майстор в областта на съспенса“ (Джеймс Ролинс), „един от най-уверените и сигурни нови гласове в хоръра и мрачното фентъзи, появил се през последните години“ (Пъблишърс Уикли), писател, който „изгражда подкупващо героите и поднася изненада от друг свят зад всеки ъгъл“ (Ню Йорк Таймс). Хил с бляскаво въображение се издигна стремглаво до бестселъров автор още със смразяващия си дебют Кутия с форма на сърце, а чрез хитовия трилър с шеметно развиващо се действие Рога окончателно циментира славата си на един от най-обещаващите съвременни жанрови писатели.
1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 32
Перейти на страницу:

Администраторката се усмихна — строга, благодарна усмивка. Щом я видя, ново усещане прободе рогата му — ледена тръпка.

Тя се изправи и погледна зад него, към жената и момиченцето.

— Госпожо? — повика тя. — Извинете, госпожо?

— Да? — Али Летъруърт вдигна поглед с надежда; вероятно очакваше да извикат дъщеря ѝ на преглед.

— Знам, че дъщеря ви е много разстроена, но ако не можете да я успокоите, смятате ли, че можете да проявите малко загриженост към нас, останалите, ебаси, да си вдигнете мощния гъз и да я изкарате навън, където няма да ни се налага да ѝ слушаме врясъците? — попита администраторката със своята залепена пластмасова усмивка.

Лицето на Али Летъруърт пребледня като платно, само няколко горещи червени петна останаха да пламтят на восъчните ѝ бузи. Тя стисна китката на дъщеря си. Сега лицето на момиченцето бе добило отвратителен тъмночервен цвят, то се дърпаше да се освободи и забиваше нокти в ръката на Али.

— Какво? — попита Али. — Какво казахте?

— Главата ми! — извика администраторката, усмивката ѝ се скри и тя яростно затупа дясното си слепоочие. — Детето ви не млъква, главата ми ще гръмне и…

— Майната ти! — кресна Али Летъруърт, докато, залитайки, се изправяше.

— Ако имаше поне малко грижа за другите…

— Заврете си я в гъза!

— … щеше да го хванеш това твойто квичащо прасе за косата и да го извлечете навънка, ебаси…

— Спаружена пичка такава!

— … ама не, седиш си там и се подпичкваш

— Хайде, Марси — рече Али, задърпала дъщеря си за ръката.

— Не! — опъна се момиченцето.

— Хайде, казах! — настоя майка ѝ и я повлече към изхода.

На прага, преди да излязат на улицата, дъщерята на Али Летъруърт си изтръгна ръката от хватката на майка си и се стрелна през стаята, но се препъна в пожарната кола и се стовари на пода на четири крака. Момиченцето пак се развряска, по-ужасно и пронизително отвсякога, и се претърколи настрани, стиснала разкървавеното си коляно. Майка ѝ не ѝ обръщаше никакво внимание. Тя захвърли чантата си и се разкрещя на администраторката, а в отговор администраторката кресна пискливо. Странно, приятно чувство на пълнота и тежест запулсира в рогата на Иг.

Иг беше най-близо до момиченцето от всички, а майката не ѝ се притичаше на помощ. Той я хвана за китката, за да ѝ помогне да се изправи. Щом я докосна, разбра, че името ѝ беше Марша Летъруърт и че тази сутрин си беше избълвала закуската в скута на майка си нарочно, защото майка ѝ я караше да ходи на лекар, за да ѝ изгорят брадавиците, а тя не щеше да ходи и щеше да боли, а майка ѝ беше тъпа и гадна. Марша извърна лице нагоре, към неговото. Очите ѝ, от които бликаха сълзи, бяха с ясния, ослепителен цвят на бензинова горелка.

— Мразя мама — каза тя на Иг. — Искам да я запаля в леглото ѝ с кибрит. Искам да я запаля и тя да изгори до шушка.

Четвърта глава

Сестрата, която претегли Иг и му измери кръвното, му каза, че бившият ѝ съпруг ходел с момиче, което карало жълт спортен сааб. Сестрата я знаела къде паркира и искала да отиде дотам в обедната почивка и да остави голяма, дълга драскотина отстрани с ключовете си за колата. Искала да остави кучешки лайна на шофьорската седалка. Иг седеше и не помръдваше на масата за прегледи, свил юмруци, и не изказа никакво мнение.

Когато сестрата му махна маншета на апарата за кръвно, пръстите ѝ докоснаха голата му ръка и Иг научи, че е повреждала чужди коли много пъти преди това — на учителя, който я беше скъсал, задето я хвана да преписва на контролното, на приятелка, разтръбила нейна тайна, на адвоката на бившия си съпруг, защото е адвокат на бившия ѝ съпруг. Иг я виждаше наум как на дванайсетгодишна възраст дращи с пирон по страната на бащиния си олдсмобил и издълбава грозна бяла черта по цялата дължина на колата му.

В кабинета за прегледи беше много студено, климатикът беше надут до дупка и когато доктор Реналд влезе в стаята, Иг трепереше от студ и от нерви. Иг наведе глава, за да му покаже рогата и обясни на лекаря, че не може да различава реалното от нереалното. Каза му, че мисли, че получава халюцинации.

— Хората постоянно ми разправят разни неща — каза той. — Ужасни неща. Разказват ми какво искат да направят, неща, които никой никога не би си признал, че иска да върши. Едно малко момиченце току-що ми каза, че искало да изгори майка си в леглото ѝ. Вашата сестра ми каза, че искала да съсипе колата на някакво клето момиче. Страх ме е. Не зная какво ме е сполетяло.

Лекарят огледа рогата и бръчки на тревога се вдълбаха в челото му.

1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 ... 32
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)