Рога [bg]

Тя го чу и се извърна към него, хвърли му неодобрителен поглед изпод натежалите си клепачи и отново се вторачи в телевизора. Темата на днешното предаване беше „Най-добрият ми приятел е социопат!“. Някакви разплути селяндури се готвеха да почнат да се замерят със столове.

Не беше забелязала рогата.

— Струва ми се, че съм се разболял — каза той.

— Я не се заяждай с мен — тросна се тя. — И аз съм махмурлия.

— Не, искам да кажа… Погледни ме. Добре ли ти изглеждам? — Попита, защото трябваше да е сигурен.

Тя бавно извърна отново глава и се втренчи в него изпод клепките си. Все още бяха намазани с туша от снощи, леко размазан. Глена имаше гладко, приятно закръглено лице и гладко, приятно закръглено тяло. Би могла да стане и модел — модел за големи размери. Беше по-тежка от Иг с двайсетина килограма. Не че беше гротескно дебела — той беше абсурдно кльощав. Тя обичаше да е отгоре, когато се чукат, и когато облягаше лакти на гърдите му, можеше да му изкара всичкия въздух и предизвикваше неволна еротична асфиксия. Иг, който толкова често с мъка си поемаше дъх, знаеше всички известни личности, умрели от еротична асфиксия. Учудващо честа кончина сред музикантите. Кевин Гилбърт. Хидето Мацумото, вероятно. Майкъл Хътчънс, разбира се — точно в този момент не му се мислеше за него. Вътрешният дявол. Всеки от нас.

— Още ли си пиян? — попита тя.

Той не отговори, тя поклати глава и пак се вторачи в телевизора.

Това беше положението. Ако и тя ги беше видяла, щеше да скочи на крака с писък. Но тя не ги виждаше, защото тях ги нямаше. Те съществуваха само в съзнанието на Иг. Сигурно ако сега се погледнеше в огледалото, и той нямаше да ги види. Но точно тогава Иг видя отражението си в прозореца — и рогата си бяха там. В прозореца той беше стъклена, прозрачна фигура, демоничен призрак.

— Мисля, че трябва да отида на лекар — каза той.

— Ти знаеш ли от какво имам нужда аз? — попита тя.

— От какво?

— От още една поничка. — Тя се наведе и погледна в отворената кутия. — Мислиш ли, че мога да изям още една поничка?

Той отвърна с безизразен, непознат глас:

— Че какво те спира?

— Вече изядох една и изобщо не съм гладна. Просто ми се иска да я изям. — Тя извърна глава нагоре и се взря в него, и очите ѝ внезапно придобиха блясък, едновременно уплашен и умолителен. — Иска ми се да изям цялата кутия.

— Цялата кутия — повтори той.

— Дори не искам да ги пипам с ръце. Искам да си забия муцуната в нея и да плюскам. Знам, че е гадно. — Тя започна да брои поничките, като докосваше всяка с пръст. — Шест. Според тебе може ли да изям още шест понички?