Рога [bg]

— Значи не искате да ме арестувате, защото си мислите, че убийството на Мерин ми се е разминало? — попита Иг.

Щурц отвърна:

— Не. Дори не смятам, че си бил ти. Прекалено голям путьо си. Щеше да си признаеш.

Посада се разсмя.

— Сложи си ръцете на покрива на колата — нареди Щурц. — Искам да я попребъркам. Да погледна отзад.

Иг с радост извърна поглед от тях и разпери ръце на покрива на колата. Притисна чело в стъклото на прозореца откъм страната на шофьора. Хладината му го успокояваше.

Щурц заобиколи отзад, към багажника. Посада застана зад Иг.

— Трябват ми ключовете му — каза Щурц.

Иг свали дясната си ръка от покрива и посегна към джоба си да ги извади.

— Дръж си ръцете на покрива — нареди Посада. — Аз ще ги извадя. Кой джоб?

— Десния — отвърна Иг.

Посада бръкна в предния джоб на Иг и мушна пръст в халката на ключодържателя му. Измъкна ключовете с дрънчене и ги подхвърли на Щурц. Щурц плесна и ги улови и отвори багажника.

— Иска ми се пак да ти бръкна в джоба — каза Посада — и да не я вадя. Не знаеш колко трудно е като сбарам някого, да не се възползвам от позицията на властта и да не го обарам. Обарам — сбарам… Нямах намерение да си правя игрословици. Ха. Не съм си и представял колко често в работата ми ще се наложи да закопчавам яки полуголи мъже. Трябва да призная, че невинаги съм бил послушен.

— Посада — рече Иг. — Сериозно, трябва някой път да признаеш на Щурц чувствата си към него. — Щом го каза, рогата му запулсираха.

— Мислиш ли? — попита Посада. Прозвуча изненадано, но любопитно. — Понякога съм си мислил… Но си мисля, че тогава, нали знаеш, той ще ме направи на пихтия от бой.

— В никакъв случай. На бас, че те чака да си го признаеш. Защо според теб не си закопчава горното копче на ризата?

— Забелязал съм, че никога не го закопчава.

— Трябва просто да му смъкнеш ципа и да му го налапаш. Изненадай го. Дай му тръпка. Той сигурно само те чака да направиш първата крачка. Но недей да предприемаш нищо, докато не се махна, става ли? При такива случаи ще ти трябва уединение.

Посада сви шепи около устата си, издиша и подуши дъха си.

— Да му се не види — възкликна той. — Не си измих зъбите тази сутрин. — После щракна с пръсти. — Обаче в жабката има канелена дъвка. — Той се обърна и забърза към колата, като си мърмореше.

Капакът на багажника се затръшна.

— Ще ми се да имаше за какво да те арестувам. Ще ми се да ми посегнеш. Бих могъл да излъжа, че си ме докоснал. Че си ми предлагал. Винаги съм си мислел, че подозрително мязаш на педал, с твойта женчовска походка и с тия очи — вечно гледаш така, все едно аха-аха ще се разревеш. Не мога да повярвам, че Мерин Уилямс изобщо те е пуснала в джинсите си. Оня, дето я е изнасилил, сигурно за пръв път в живота ѝ я е изчукал като хората.

Иг се чувстваше така, все едно е глътнал въглен и той е заседнал долу под гърдите му.

— Какво ще направиш — попита той, — ако някой мъж те пипне?

— Ще му набутам палката си в гъза. Попитай господин Хомо дали му харесва. — Щурц се позамисли и продължи. — Освен ако не съм пиян. Тогава сигурно ще се оставя да ми духа. — Той пак се умълча за миг, и попита с надежда в гласа: — Ти ще ме пипнеш ли, та да мога да ти набутам…