Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

През това време Исгримнур пътува на юг към Кванитупул. Намира Тиамак в странноприемницата, но от Мириамел няма никаква следа. Отчаянието му бързо е изместено от смайване, когато открива, че старият глупак, който работи в странноприемницата като вратар, е сър Камарис, най-великият рицар от времето на Престър Джон, човекът, който някога е притежавал меча Трън. Всички мислят, че Камарис е умрял преди четиридесет години, но какво всъщност е станало си остава тайна, защото старият рицар е оглупял като малко дете.

Бинабик и Слудиг избягват от преследващите ги великани, като си правят сал, за да преплават залятата от порои долина около Камъка на раздялата.

Пленничеството на Саймън в Джао е-Тинукай'и е по-скоро досадно, отколкото плашещо, но той се тревожи за приятелите си. Прародителката на ситите Амерасу го повиква и Джирики го отвежда в странната й къща. Амерасу изпитва паметта на Саймън, като търси нещичко, което би могло да й помогне да разкрие плановете на Краля на бурите, и после го отпраща.

След няколко дни Саймън е повикан на събрание на всички сити. Амерасу обявява, че ще им каже какво е научила за Инелуки, но първо смъмря своя народ за нежеланието му да се бори и за нездравата му привързаност към спомените и дори към смъртта. С помощта на един от Свидетелите — предмети, които дават достъп до Пътя на сънищата — Амерасу се кани да покаже на Саймън и събраните сити какво правят Кралят на бурите и Кралицата на норните, но вместо това в Свидетеля се появява самата Утук'ку и разобличава Амерасу като привърженица на смъртните и натрапница. Появява се и един от Червената ръка и докато Джирики и другите сити се бият с пламтящия дух, Инген Джегер, смъртният ловец на Кралицата на норните, убива Амерасу, преди тя да успее да съобщи откритията си.

Инген е убит и демонът е отблъснат, но злото е сторено. Всички сити са потопени в скръб. Родителите на Джирики отменят присъдата си и Саймън — води го Адиту — напуска Джао е-Тинукай'и. Когато тръгва, той забелязва, че вечното лято в убежището на ситите е станало малко по-студено.

В края на гората Адиту го настанява в една лодка и му дава пакет от Амерасу, който да занесе на Джосуа. Саймън доплува до Камъка на раздялата и се събира с приятелите си.