Към кулата на Зеления ангел. Част първа [bg]

Освен Мириамел и Кадрах още няколко души са пристигнали в двореца на лектора в Набан. Един от тях е съюзникът на Джосуа херцог Исгримнур, който търси Мириамел. Другият е Приратес, който е дошъл да предаде на лектора Ранесин ултиматум от краля. Разгневен, лекторът изобличава и Приратес, и Елиас. Пратеникът на краля си тръгва от угощението, като заплашва с отмъщение.

Същата нощ Приратес се преобразява с помощта на заклинание, което е научил от служителите на Краля на бурите, и се превръща в сянка. Убива Диниван и после брутално посича лектора. След това пали пожар, за да хвърли подозрението върху Огнените танцьори. Кадрах, който много се страхува от Приратес и цяла нощ е убеждавал Мириамел да избяга с него от двореца на лектора, накрая я удря — тя пада в безсъзнание — и я измъква надалече. Исгримнур намира умиращия Диниван и получава указания да отиде в странноприемницата „Бокалът на Пелипа“ в Кванитупул — град южно от Набан.

Междувременно вранът Тиамак е получил послание от Диниван и пътува към Кванитупул. Напада го крокодил. Ранен, с треска, Тиамак най-после намира „Бокалът на Пелипа“ и е посрещнат доста враждебно от новата собственичка.

Мириамел се събужда и открива, че Кадрах тайно я е вмъкнал в трюма на кораб. Докато монахът е потънал в пиянски сън, корабът вдига платна и потегля. Бързо ги намира Ган Итай, нискийка, чиято работа е да пази кораба от заплахата на водните създания, наречени килпа. Ган Итай предава Мириамел и Кадрах на господаря на кораба Аспитис Превес, млад набански благородник.

Далече на север Саймън се е събудил от сън, в който отново е чул Амерасу и в който открива, че Кралят на бурите Инелуки е неин син. Саймън е загубен сам в покритата със сняг Алдхеорте. Опитва се да използва огледалото на Джирики, за да повика помощ, но никой не отговаря на зова му. Най-после тръгва в посока, която му се струва правилна, макар и да знае, че шансът му да оцелее е нищожен. Спасява го сестрата на Джирики Адиту, която пристига в резултат на повикването с огледалото. Тя прави някаква магия, която сякаш превръща зимата в лято, и двамата със Саймън влизат в скрития град на ситите Джао е-Тинукай'и, място с вълшебна красота и безвремие. Радостта на Саймън е огромна, но когато го завеждат пред Ликимея и Шима'онари, родителите на Джирики и Адиту, радостта му се превръща в ужас. Вождовете на ситите казват, че тъй като никой смъртен никога не е бил допускан в тайното им убежище, Саймън трябва да остане в него до края на живота си.