Войните ги започват неудачниците [bg]

Всеслава вдигна глава, и, притваряйки очи, цитира:

— „И ще дойде час, когато от тъмнината на развалата ще блесне лъч надежда за някога великия род, ще се роди мъж, който превъзхожда жените в магьосничество, и ще се казва Вестител. Велика ще бъде силата на Вестителя, никой не ще може да се сравни с него нито в магьосничество, нито в силата на заклинанията, нито в черната магия, нито в бялата, нито в магията на огъня, нито в магията на въздуха, нито в магията на земята, нито в магията на водата. И няма да има врагове, достойни за него. Велик император ще стане Вестителят и ще управлява два века без един ден, и след него Люд ще управлява света, докато не се събуди Спящия“.

Кралицата замълча и отвори очи:

— Преди тринайсет години Вестителят се роди.

В залата се разнесоха викове. Ярослава гордо се изправи и в очите и заиграха тържествуващи огньове. Светломир изтри сълзите си:

— Най-накрая мъж-магьосник, кълна се в брадата на Спящия, мъж! Войната е близо! Да живее Великият Дом Люд!

— Смърт на враговете на Зеления Дом!

— Война!

— Да живее Вестителят!

Кралицата потрепери, яростта на бароните я ужасяваше.

Малката вратичка зад трона отново се отвори и в залата неуверено влезе слабичко момче, облечено в проста зелена риза до коленете и панталони, затъкнати в ботушите. Дългите му светли коси бяха прихванати с тънък златен обръч с голям изумруд.

В абсолютна тишина Вестителят се приближи до трона и бавно огледа присъстващите. Сърцето му биеше бавно, и с всеки негов удар главите на управниците на Зеления Дом се навеждаха все по-ниско.