Войните ги започват неудачниците [bg]

— Ти също ли го забеляза, синко? — енергично отговори Светломир. — Мисля, че тя и до сега не може да прости на кралицата изборите. Нали помниш, Ярослава също претендираше за трона.

— Минаха вече две години.

— Какво от това? — Светломир се усмихна многозначително. — Ярослава е убедена, че резултатите от изборите са фалшифицирани, кълна се в брадата на Спящия.

— Сплетни, — със спокойна увереност заяви неочаквано приближилият се барон Мечеслав. — Всеслава е и по-млада, и по-умна от Ярослава. Изборът на жриците беше абсолютно оправдан.

— Съгласен съм, — кимна Светломир. — Глупав слух. Не знам, защо си спомних за него.

— Едва ли подобни разговори са от полза за Зеления Дом — Мечеслав присви очи и изгледа стоящата наблизо групичка жрици, сред които стърчеше длъгнестата фигура на Ярослава.

— Съвършено вярно, — наведе глава Святополк.

Всички знаеха за особените отношения между нейно величество и широкоплещестия господар на домен Соколники, за това да се проявява неуважение към кралицата в присъствието на Мечеслав би било крайно непредвидливо. Баронът минаваше за най-добрия фехтовач на Великия Дом Люд.

— За съжаление, мнозина завиждат на кралицата, — обобщи Мечеслав.

— Цената на властта, — потвърди Святополк. — Между другото, бароне, да знаете случайно за какво сме се събрали?

— Разбира се, че знам, — веднага отговори той, втренчил в събеседника си мътнозелените си очи. — За да консолидира нацията, нейно величество взе решение да увеличи данъците с 25%, и да вдигне стойността на енергията на Кладенеца на Дъждовете. Днес това ще бъде официално обявено.

Лицата на бароните рязко се стегнаха.

— Наистина ли?

— Не може да бъде! Ние и така едва връзваме двата края!

— Като ви гледам, не бих си го и помислил, приятели! — доволен от произведения ефект, Мечеслав едва сдържаше смеха си. — Вижте мен — ето кого е налегнала нуждата.