Войните ги започват неудачниците [bg]

— Щом не е празник, за какво е целият този цирк? — тихичко измърмори под нос барон Светломир. — Текущите въпроси трябва да се решават в работна обстановка, кълна се в брадата на Спящия.

Баронът отдавна беше прехвърлил седемдесетте, и диалозите със самия себе си за него бяха по-скоро правило, въпреки, че от друга страна, никой не подлагаше на съмнение неговия колосален опит и житейска мъдрост. Обикновено около Светломир винаги присъстваше някой от многобройните му внуци, който тактично прекъсваше господаря на Измайловския домен, и не даваше диалогът да прерасне в спор или, абсолютно недопустимо, в скандал. Но този път в тронната зала се допускаха само избрани, и сподвижниците на Светломир, както и на останалите поканени, чакаха предводителите си в хола на двореца.

След като изпи чаша шампанско, Светломир изпита необходимост от по-дейно общуване. Той юнашки засука сивите си пухкави мустаци и се обърна към стоящия наблизо барон Святополк:

— Кръгът поканени днес е удивително тесен, синко, не мислиш ли?

Тъй като беше по-млад от Светломир поне с половин век, Святополк не се обиди от фамилиарното обръщение:

— Ако нейно величество беше поканила само бароните, щеше да ни се наложи да се търсим един друг в тази зала доста дълго. Признавам, никога не съм мислил, че е толкова голяма.

Светломир недоволно поклати глава:

— Говори по-бавно, синко, изяждаш думи.

Господарят на Измайловския домен нямаше никакво намерение да си признае, че просто не може да следи хода на мислите на младия си събеседник.

— Съгласен съм с вас, бароне, — едва ли не по букви произнесе Святополк. — Такъв малък прием не е в стила на нашата кралица.

Младият барон се огледа. Поканените не се чувстваха уютно в огромната, направена за кралски приеми зала. Нямаше пищни свити, високомерни виконти и превзети дами. Нямаше ги привичната суета и глъчка, гордите погледи и надутите речи. Лидерите на Великия дом Люд — осем барони и осем жрици на Зеления Дом — се бяха разпръснали из великолепната зала и рядко си разменяха къси фрази.

Святополк с неудоволствие погледна простите, прекалено затворени рокли на жриците и притвори очи. Кралските приеми винаги са празник. Дамите се състезават с пищността на тоалетите си, бароните с важен вид попийват винце и заглеждат младите феи, на които строгите правила на вълшебниците на Зеления Дом все още позволяват фриволно облекло. По всеобщо мнение, Всеслава, даже след като стана жрица, остана в душата си палава и разкрепостена фея, което едни считаха за недостатък, но много други — за огромно предимство. Феите по приемите са винаги в центъра на вниманието. Около тях задължително се струпва дворянската младеж — виконти, воеводи и даже шумните рицари на Великия Дом Чуд. От тяхната компания се носи силен смях, винаги има много зъбати епиграми и двусмислени шеги, а под завесите младите лейтенанти-чуди задължително си уговарят дуели с младите виконти-люди. Отдясно, до малахитовите колони, обикновено се събират представителите на Тъмния Двор: смуглите и дългоноси шаси в тъмносини дрехи, язвителните ерлийци — родени лекари и големи лакомници и накрая, навите — високи, слаби, изучаващи чуждата за тях пищност с непроницаемите си черни очи. Никой не знае получават ли навите удоволствие от кралските приеми, но се явяват винаги навреме, нито един път не са оскърбили с отказ честта на Зеления Дом, строяват се по-близо до стената, и само Сантяго с непринудеността на самолетоносач се носи по тронната зала, сипе комплименти и опитва колекционерски вина. Странен нав е тоя Сантяго…