Войните ги започват неудачниците [bg]

Повелителят на Ордена остави жезъла, опря се с две ръце на меча и се замисли. Всички разбираха, че навите трябва да стигнат до основната цел на посещението си, но де Сент-Каре съзнателно отлагаше този момент:

— Добре, даже всичко, което каза, да е вярно и Вестителят действително е дошъл, завладял е Кладенеца на Дъждовете, и планира да завладее Картагенския Амулет, а освен това е най-великият маг, който се е появявал в Тайния Град за последните осем хиляди години, даже всичко това да е вярно, той не може да се справи сам. Ние всички знаем това.

— Той има помощници, — разбра въпроса навът.

— Кой?

— Червените Шапки.

Рицарите отново се захилиха. Червените Шапки? Сбирщина от покрайнините, приемаща в семейството си нечистокръвни и прогонени? В табелката с ранговете в Тайния Град те заемаха едно от най-презираните места: точно пред осите-плъхоловци и летите-хермафродити. „По-добър“ екип за завладяване на света беше трудно да си представиш.

— Възможно ли е да е наел чели? — попита Бард.

— Червените Шапки се стремят нагоре, — менторски отговори съветникът, — те отдавна смятат, че са недооценени, и не трябва да ги подценяваме.

— Слабаци!

— За това пък са много. И ако ги поведе опитен магьосник, които няма проблеми с енергията…

— Ще смачкаме тия диваци!

— Червените Шапки, — разнесе се по залата гласът на великия магистър, — са кал по ботушите ни, недостойна да се споменава в Замъка. Ако Вестителят се е свързал с тях, страшно е сгрешил: и най-добрият фокусник не може да направи от тая сган армия.

Чудите одобрително зашумяха, оценявайки думите на лидера си. След като изчака да се успокоят, старецът продължи:

— Сега ще чуем предложението на княза.

Погледите на присъстващите се насочиха към съветника.

— Моят господар, князът на Тъмния Двор, моли да се отнесете сериозно към предоставените от нас сведения. Над Тайния Град е надвиснала много сериозна заплаха, с която можем да се справим, само ако обединим усилията си. — Навът замълча. — Князът предлага Картагенския Амулет да се премести в Цитаделата.

Избухналият смях заглуши последните думи на посланика. Смееха се всички — магистри, рицари, даже седящият на трона старец.

— Това е толкова смешно, — измърмори де Сент-Каре, триейки сълзите си, — че няма да обръщаме внимание на оскърбителния смисъл на предложението ти, нав. Имаш ли да кажеш още нещо?

Да, — съветникът на Тъмния Двор беше все така невъзмутим. — Амулетът просто ще се пази в Цитаделата и пряко ще го охраняват вашите рицари. Ще допуснем в щабквартирата на Тъмния двор толкова от тях, колкото кажете. Ние ще осъществяваме външната охрана и смятаме, че Любомир няма да рискува да нападне Цитаделата. Амулетът е необходим на Вестителя, и той ще го вземе от вас. Това каза Оракулът, и вие не можете да промените предсказанието.