Политичестки ред и политически упадък [bg]

ДЕМОКРАТИЧНА ОТЧЕТНОСТ

Последната възникнала институция е демократичната отчетност. Основният орган на отчетността, парламентът, еволюира от феодалната съсловна институция, наричана на различни места Кортеси, „Диета“, Генерални щати, Земски събор или Парламент в Англия. Тези институции представляват елитите на обществото – висшата и дребната аристокрация, а понякога и буржоазията в независимите градове. Съгласно феодалното право монарсите трябва да поискат разрешение от тези органи за увеличение на данъците, тъй като именно те представляват притежаващите икономически ресурси елити в аграрните общества по това време.

От края на XVII в. амбициозни монарси използват нови теории за абсолютния суверенитет и предприемат кампании за подкопаване на правомощията на тези съсловия и за да се домогнат до пряко облагане на своите поданици с данъци. В Европа тези борби продължават през следващите два века. Монархиите във Франция и Испания успяват да ограничат властта на съсловията, но съществуващата правна система се запазва, което ограничава правото им да лишават от собственост представителите на елита. В Полша и Унгария съсловията ограничават властта на монарха, в резултат на което Грабителските елити контролират слабата централна власт и по – късно тези държави са завладени от своите съседи. В Русия съсловията и елитите, които ги подкрепят, имат по – малки правомощия от западноевропейските, а правото играе много по – малка роля, в резултат на което там възниква по – силна форма на абсолютизъм.

Единствено в Англия съществува относително равновесие между крал и съсловия. Когато ранните Стюарти се опитват да изградят абсолютистка власт, срещат съпротива от страна на добре организирания и въоръжен Парламент. За разлика от монархическата „Висока църква“[3] много от членовете на този орган са пуритански протестанти, които са привърженици на по – демократични форми на организация. Парламентарните сили обявяват гражданска война, обезглавяват крал Чарлс I и установяват за кратко време парламентарна диктатура под управлението на Оливър Кромуел. Този конфликт продължава през периода на Реставрацията и достига своята кулминация в Славната революция от 1688 – 1689 г., когато династията на Стюартите е свалена и новият монарх Уилям Орански приема конституционно споразумение, което утвърждава принципа „никакви данъци без представителство“.