Политичестки ред и политически упадък [bg]

ПРОБЛЕМЪТ С УПРАВЛЕНИЕТО

Тези три примера може да ви се струват твърде различни, тъй като проблемите са свързани с конкретни политики, личности и исторически контексти. Но онова, което ги обединява и е общовалидно за цялата политическа сфера, са институциите. Институциите са „стабилни, уважавани, повтарящи се модели на поведение“, които се запазват и извън периода на управление на отделните лидери. Те са устойчиви правила, които моделират, определят и канализират човешкото поведение. Проблемът на Либия след Кадафи е отсъствието на основни институции и преди всичко на държава. Докато не се създаде един – единствен, централен и легитимен източник на властта в тази страна, няма да има гаранции за сигурността на гражданите и условия за тяхното процъфтяване.

На другия край на скалата, в Съединените щати, съществуват устойчиви и силни институции, но те са подложени на политически упадък. Държавните институции, които би трябвало да служат на обществени цели, обслужват могъщи частни интереси, които демократичните мнозинства трудно биха могли да контролират. Проблемът не се заключава единствено в парите и властта, а е свързан със закостенялостта на самите правила и на идеите, които ги подкрепят.

А в страни с възникващи пазари като Турция и Бразилия проблемът е в това, че съществуващите институции не съответстват на протичащите социални промени. По своята същност институциите са устойчиви модели на поведение, създадени в отговор на потребностите на конкретен исторически момент. Но обществата, особено тези, които преживяват бърз икономически растеж, се променят. Възникват нови социални класи, броят на образованите нараства, използват се нови технологии, което размества социалните пластове. Съществуващите институции често не успяват да се приспособят към тези нови участници, в резултат на което са принудени да се променят.