Дяволът не обича да чака [bg]

Дори когато извади сребърна табакера от джоба си, извади цигара и я запали, мъжът не свали ръкавицата. Може би въображението на Бонд го лъжеше, но не беше ли ръката в ръкавицата значително по-голяма от другата?

Ала далеч по-забележителна от физическите му особености беше позата на мъжа, самата му осанка, излъчваща надменност. В Стойката на главата, отметната назад, в стиснатите устни, в движението на китката, с което изтръска пепелта от цигарата си на паважа, се долавяше откровено презрение към заобикалящия го свят. Но и нещо друго — усещане за съсредоточеност, за наелектризирана концентрация. Имаше вид на човек с мисия, на човек, преследващ целите си с такава всепоглъщаща енергия, че бе готов да стъпче всичко и всеки, който му се изпречи на пътя. Може би, помисли си Бонд, се държи толкова надменно, защото го е страх, че ако за миг се съобрази с желанията на останалите хора, това ще омърси висшата му цел. Колко ли години горчив житейски опит, колко ли непоносими страдания и натрупана злоба бяха необходими, за да се изгради едно такова човешко същество?

Междувременно другият се върна при колата с чанта в ръка. Лицето му не се виждаше под странната, ниско нахлупена фуражка. По витрините на Кингс Роуд в Челси, където живееше, Бонд бе забелязал наченките на някаква нова мода за носене на военни униформи, особено, сред младите, които смятаха за шик да се издокарат с шинел или куртка с разноцветни ширити. Но мъжът отсреща в никакъв случай не можеше да мине за „хили“ или „дете на мира“. Макар и нисък на ръст, той се движеше бързо и ловко, с походка на скаут или може би на военен следотърсач. В движенията му се долавяше премерена бруталност, когато седна зад волана, хвърли платнената чанта на задната седалка и се пресегна да запали двигателя. Човек на действието, той приличаше на ординарец, фанатично предан на висшия офицер, към когото е зачислен.

С една-единствена маневра той обърна голямата кола и даде рязко газ. От някакво близко кафене изприпка малко кученце, загледано в кацнала на кея чайка. Дребното му телце попадна право под предната гума, която го размаза на паважа. Докато бедното животинче скимтеше в предсмъртна агония, колата отмина, без дори да намали.