Затъмнение
- Автор: Майер Стефани Морган
- Язык: болгарский
- Переводчик: Моника Колчевска
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Затъмнение». Краткое содержание книги:
Продължават приключенията на тинейджърката Бела Суон, която този път се сблъсква с непримиримото желание за отмъщение на вампирката Виктория. Книгата ни представя и невероятното на пръв поглед примирие между вампирите от Форкс и върколаците от Ла Пуш, което е толкова необходимо за спасяването на любимата им Бела. В книгата читателят става свидетел и на борбата между Едуард и Джейкъб за сърцето на Бела, а Бела от своя страна се изправя пред предизвикателството да се омъжи за своята голяма любов Едуард.
Погледнах го намръщено, но той не ме видя.
— Хубаво е да го зная — каза Едуард — Алис има отчаяна нужда от партньор за пазаруване, а и съм сигурен, че Бела много би искала да пообиколи града. — Той ми се усмихна.
— Не! — изръмжа Чарли и лицето му почервеня.
— Татко! Какъв е проблемът?
Той положи големи усилия, за да отговори.
— Не искам да ходиш в Сиатъл.
— Моля?
— Видя какво пишеше във вестника — стават серия от убийства в Сиатъл и не искам да ходиш там, ясно ли е?
Направих отегчена физиономия.
— Тате, по-вероятно е да ме удари светкавица, отколкото точно в деня, в който съм в Сиатъл…
— Не, няма проблеми, Чарли — прекъсна ме Едуард. — Нямах предвид Сиатъл. Мислех си за Портланд, и аз не бих пуснал Бела в Сиатъл.
Погледнах го невярващо, но той съсредоточено четеше вестника на Чарли. Най-вероятно се опитваше да го омиротвори. Само мисълта, че мога да съм в опасност докато съм с Алис или Едуард беше смехотворна.
Получи се. Чарли се загледа в Едуард за секунда и сви рамене.
— Хубаво.
Напусна хола забързано — най-вероятно, за да не изпусне мача си. За да не чува какво си говорим, почаках докато включи телевизора.
— Какво… — започнах.
— Почакай — каза Едуард, без да откъсва поглед от вестника. Очите му бяха приковани във вестника, но ми подаде първото заявление. — Мисля, че можеш да попълниш молбите по тази. Въпросите са еднакви.
Явно Чарли слухтеше. Въздъхнах и се заех с попълването: име, адрес, социална. След няколко минути вдигнах поглед, но Едуард гледаше замислено през прозореца. Когато погледнах отново към листа, забелязах името на училището. Изпъшках и оставих документите настрана.
— Бела?
— Сериозно, Едуард. Дартмут?
Едуард взе молбата и я постави отново пред мен.
— Мислех си, че Ню Хампшир ще ти хареса — каза. — Горите са много подходящи за походи. Изключително изобилие от диви животни.
Извика на помощ усмивката си, знаейки че не мога да й устоя. Поех дълбоко въздух.
— Ще те оставя да ми се отплатиш — обеща ми. — Ще те таксувам двойно ако искаш.
— Като че ли ще ме приемат без огромен подкуп. Или това е част от сделката? Ново крило на библиотеката? Защо изобщо обсъждаме това отново?
— Би ли попълнила молбата, Бела? Няма да ти навреди ако кандидатстваш.
Протегнах се за документите, планирайки да ги захвърля право в кошчето, но вече ги нямаше. Загледах се в масата, после и в Едуард. Доколкото можех да преценя не беше помръдвал, но молбата най-вероятно беше грижливо прибрана в джоба му.
— Какви ги вършиш? — попитах.
— Мога да пиша с почерка ти по-добре и от теб самата. Вече написах есетата.
— В най-скоро време ще прекалиш, да знаеш — зашепнах заради малката вероятност Чарли още да подслушва. — Не е нужно да кандидатствам другаде. Приеха ме в Аляска. Почти мога да си позволя да платя първия семестър. Алибито ми е добро като всяко друго. Не е нужно да хвърляме пари на вятъра — без значение чий са.
Имитирах мрачен поглед когато го погледнах.
— Бела.
— Не започвай. Знам че трябва да се постарая, заради Чарли, но двамата с теб знаем, че няма да мога да ходя на училище така или иначе. И изобщо да бъда около хора.
Познанията ми за първите няколко вампирски години бяха непълни. Едуард не изпадаше в подробности — не беше любимата му тема — но аз бях сигурна че никак няма да е леко. Самоконтролът се придобиваше с практика. Изключено беше обучението ми в университет.
— Мислех, че датата не е окончателно решена — напомни ми нежно Едуард. — Можеш да се насладиш да един, два семестъра в колеж. Много неща тепърва ти предстоят.
— Ще ми предстоят дори и след това.
— Да, но няма да са човешки. Втори шанс по хуманност няма да получиш, Бела.
Въздъхнах.
— Бъди разумен, Едуард. Твърде опасно е да протакаме.
— Няма никаква опасност — настоя той.
Загледах го ядосано. Никаква опасност? Да бе. Садистичен вампир беше по петите ми, опитвайки се да отмъсти за смъртта на половинката си — в момента вероятно подготвя методите си на мъчение. Но кой ти мислеше за Виктория? А да, и Волтури — Кралското вампирско семейство със своята малка армия — което настояваше сърцето ми да спре да бие в най-близко бъдеще — по един или друг начин. Точно. Няма причина за паника. Дори с помощта на Алис — Едуард разчиташе на нейните видения — беше лудост да отлагаме неизбежното. Освен това вече бях спечелила този спор. Датата на моето трансформиране беше уточнена — веднага след дипломирането ми: оставаха само няколко седмици. Стомаха ми се сви като осъзнах колко малко време всъщност ми оставаше. Разбира се, промяната беше наложителна — тя беше ключът към това, което исках повече от всичко — но бях загрижена за Чарли. И за майка ми, Рене, далеч в слънчевата Флорида, която все още ме увещаваше да прекарам лятото с нея и съпруга й. И Джейкъб, който за разлика от родителите ми, ще знае точно за какво отивам във възможно най-отдалечения колеж. Дори и родителите ми да не се усъмнят, дори и да успея да оправдая липсата на посещения с прекаленото пътни разходи или с прекалено многото изпити, Джейкъб щеше да знае истината. За момент мисълта за внезапната промяна в отношенията ни с Джейкъб заслепи всяка останала болка.